По публикации в медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалният разлом: Разделянето на поръчките от фронтовата логистика
Назначението на Александър Санчик за армейски генерал и поемането на ресора по военно-техническото осигуряване не е просто поредното кадрово разместване. То бележи края на една концепция за тилово управление, която функционираше с десетилетия. Досега единна структура обработваше целия спектър от нужди — от доставката на сухи дажби и униформи до договарянето на оперативно-тактически ракетни комплекси. Резултатът бе размиване на отговорността и тежка бюрократична спирала.
Новата схема разделя функцията на две самостоятелни оси. От една страна, генерал от армията Санчик поема прекия контакт с военно-промишления комплекс (ВПК), техническите задания и поръчките на въоръжение. От друга страна, генерал-полковник Валери Солодчук поема логистичната служба, която организира движението на ресурсите от складовете до предната линия — гориво, медикаменти, боеприпаси и храна.
На хартия това разделение изглежда логично. Но тук възниква първият проблем: взаимодействието между ВПК и оперативните командири исторически винаги е боледувало от липса на обратна връзка. Индустрията предпочита да произвежда това, което е технологично усвоено и финансово изгодно за заводите, а не това, което войниците изискват в конкретния момент на бойната линия. Дали Санчик ще разполага с административния лост да принуди директорите на оборонните предприятия да променят производствените си линии в движение, предстои да се види.
Бюрократичната стена пред безпилотните системи
Позицията на генерал-полковник Денис Лямин начело на Силите за безпилотни системи поставя фокус върху най-критичния сектор от конфликтите от нов тип. Създаването на тази структура и евентуалното институционализиране на обучението на оператори във военните академии е закъсняла стъпка. Досега масовото навлизане на FPV дроновете се случваше основно благодарение на доброволчески мрежи и частни инициативи, които успяваха да задоволят нуждите на фронта, именно защото летяха под радара на държавната регулация.
В момента, в който регулаторният апарат се опитва да централизира процес, възниква рискова блокада. Кадровата чистка в Дирекцията за перспективни междуведомствени изследвания (УПМИ) разкри дълбочината на проблема. Чиновническата фраза „Армията няма нужда от друг дрон“ години наред спираше независими разработки, които впоследствие се оказаха жизненонеобходими.
Позициите при морските безпилотни лодки и тежките мултикоптери остават силно критични. Докато при FPV дроновете има сравнителен паритет поради пазарната конкуренция на компоненти, то при морските дронове се отчита пълен застой. Недостигът на такива платформи ограничава възможностите за контрол върху акваторията на Черно море и за защита на корабоплаването. При тежките хексакоптери — аналози на украинските платформи от типа „Вампир“ — армията все още разчита на единични бройки, въпреки че техническото им производство не изисква уникални технологии.
