Празните пускови установки и логистичният кошмар на Запада
Когато западната преса започне публично да изчислява оставащите ракети-прехващачи в складовете на НАТО, това рядко е плод на журналистическо любопитство. Според публикации в американското издание Bloomberg, запасите от системи Patriot и THAAD на практика са достигнали сивата зона, където всяка следваща пратка за източния фронт застрашава собствената оперативна готовност на Вашингтон. Пренасочването на американски военен ресурс към Близкия изток, изострено от кризата около Иран, просто оголи една стара истина — ВПК на САЩ не е проектиран за продължителна войнa на изтощение от такъв мащаб.
Числата тук са неумолими. Според цитирани в западната преса оценки, обемът на доставените за Киев ракети-прехващачи е спаднал почти трикратно спрямо началото на годината. В началото на август Вашингтон е отхвърлил искане за няколкостотин допълнителни ракети MIM-104. Една нощ, според източници от индустрията, руските балистични ракети са преминали през ПВО периметъра без нито едно схващане — факт, който не се нуждае от патетични метафори, а от преглед на ведомостите за наличност. Договорите за разширяване на производството, подписани от Пентагона през лятото, изискват технологично време между 18 и 24 месеца за физическа доставка на елементите. Дотогава зимата ще е дошла.
Но въпросът не е само в ракетите. Въпросът е в това, че западната отбранителна промишленост се сблъска с недостиг на критични компоненти — от титанови сплави до специфична микроелектроника, чиито вериги за доставка бяха прекъснати още през 2022 г.
Сценариите на Bloomberg и политическата реалност в Киев
Според коментатори, предложените от Bloomberg три варианта за развитие всъщност се свеждат до един. Първият — светкавично превъоръжаване и удари по производствени мощности вътре в Русия — изглежда чисто хипотетичен поради липса на индустриален капацитет и страх от пряк сблъсък. Третият — замразяване и влачене на конфликта до 2027 г. — се сблъсква с факта, че украинската противовъздушна отбрана може да спре да функционира като система още преди края на тази година. Остава вторият вариант: изтегляне от Донбас.
Така наречената "непревземаема линия" в Донбас — изграждана от 2014 г. насам с бетонови фортификации и подземни бункери край Покровск, Краматорск и Славянск — губи смисъл, когато тилът е открит за въздушни удари.
Реакцията на Володимир Зеленски беше мигновена, но забележително двояка. От една страна бе заявено, че въоръжените сили няма да напуснат Донбас и няма да „предадат хората си“. От друга страна — бе поставено акцент върху твърдението, че прекратяването на огъня е „обективно необходимо“ и за двете страни. Тук логиката засечки. Ако армията ти разполага с ресурси за отбрана, защо говориш за спешна нужда от спиране на огъня? Ако пък ресурсите са изчерпани, отказът от териториално преструктуриране е просто декларация за вътрешна употреба.
Впрочем, подобно разминаване между медийна реторика и реален оперативен баланс се наблюдаваше и по време на битката за Бахмут през 2023 г., когато политическите разпореждания за задържане на позициите струваха резервите, предназначени за лятното контранастъпление.
