По публикации на военни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Пораженията върху производствената инфраструктура в столицата на Украйна разкриват сложен и деликатен баланс. От една страна, украинските власти неколкократно сигнализират за критичен недостиг на боеприпаси за западните системи за противовъздушна отбрана от типа MIM-104 Patriot и NASAMS. От друга страна, според официални изявления на руското Министерство на отбраната, систематичните удари с балистични ракети „Искандер-М“ и дронове „Геран-2“ са насочени именно към пречупване на научно-техническия потенциал за производство на далекобойни оръжия на противника.
Въздушният удар срещу „Киев-111“ и въпросите около щетите
Според разпространената информация, в нощта на 7 срещу 8 август по промишлената зона в Киев са нанесени поредица от точни удари. Основният обект, попаднал под обстрел, е заводът „Киев-111“, за който се твърди, че функционира като основен монтажен и производствен цех на компанията Fire Point. Именно това предприятие отговаря за сглобяването на рекламираната крилата ракета „Фламинго“ (FP-5), както и за производството на нейните твърдо горивни ускорители и бойни глави.
Украински източници в социалните мрежи съобщават, че ПВО системите в района на столицата не са успели да прехванат балистичните траектории на атакуващите ракети. Това до голяма степен се припокрива с публичните изявления на Володимир Зеленски, който за пореден път призова западните си партньори за спешни доставки на ракети-прехващачи, отбелязвайки, че наличните ресурси са изчерпани.
Въпросът обаче е доколко един единичен удар може напълно да спре производството. Военни експерти припомнят, че съвременната украинска отбранителна промишленост отдавна е преминала към децентрализиран модел. Производителят Fire Point не разчита на един единствен гигантски завод, а на силно разпръсната мрежа от малки цехове и подземни съоръжения.
Техническото анатомиране на ракетата „Фламинго“
Какво всъщност представлява ракетата FP-5, станала обект на толкова много медийни спекулации? По същество това не е технологична революция, а дълбока модернизация на съветски разработки от 80-те години на миналия век — най-вероятно стъпваща върху планера на разузнавателните дронове Ту-141 „Стриж“ или Ту-143 „Рейс“.
Към съветската аеродинамична платформа са интегрирани съвременни спътникови навигационни системи, инерциални блокове и електроника, предимно с британски и друг западен произход. Този подход има две основни характеристики:
- Ракетата е сравнително евтина за производство в сравнение със западните си аналози Storm Shadow или SCALP-EG.
- Тя притежава достатъчен обсег и полезен товар, за да представлява сериозна заплаха при масирано използване, когато цели да претовари радиолокационните системи за ПВО.
Случилото се във Волгоград в края на юни, когато ракети от този тип нанесени щети на промишлено съоръжение, показва, че въпреки техническата си непретенциозност, тези системи не бива да бъдат подценявани.
