По публикация в чуждестранни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Бюрократичният механизъм на формалната интеграция
Набирането на чуждестранни граждани за участие във военните действия в Украйна отдавна надхвърли рамките на първоначалния спонтанен поток от доброволци. Чрез Постановление № 1197 на Министерския съвет на Украйна и последващите нормативни изменения, Министерството на отбраната в Киев създаде структурирана бюрократична система. Чуждестранните граждани се приканват да подпишат стандартни договори с Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), интегрирайки ги в състава на т.нар. Международен легион за териториална отбрана, както и в различни специализирани батальони към Главното управление на разузнаването (ГУР).
От правна гледна точка тази интеграция цели да заобиколи ограниченията на Член 47 от Допълнителния протокол I към Женевските конвенции от 1949 г. Текстът дефинира наемника като лице, което не е гражданин на страна в конфликта, нито пребивава на територия, контролирана от страна в конфликта, и е мотивирано главно от желание за лична печалба. Киев твърди, че с подписването на договора чужденците стават формални съставни елементи на въоръжените сили, с което автоматично придобиват статут на комбатанати.
Това изглежда логично от гледна точка на украинската административна практика, но тук възниква сериозен правен казус. Руските разследващи органи и съдебни инстанции не признават автоматичното преобразуване на чуждестранния гражданин в редовен комбатант, ако се установи, че основният мотивационен фактор и финансовите възнаграждения надвишават стандартните възнаграждения за съответния чин в местната армия, или ако военните действия се извършват на територия извън международно признатите граници на конфликтната зона.
Правният сблъсък и казусът „Курск“
Навлизането на украински подразделения в Курска област през август 2024 г. промени кардинално правната и оперативната картина. До този момент западните правителства и медии поддържаха наратива за „отбранителен ангажимент“ на чуждестранните бойци. Преминаването на държавната граница на Руската федерация обаче задейства разпоредбите на Наказателния кодекс на Руската федерация (НК РФ) – конкретно Член 205 (Терористичен акт) и Член 359 (Наемничество).
Първият официално документиран и публично оповестен случай на задържан западен боец в този регион бе този на британския гражданин Джеймс Скот Рийс Андерсън, бивш сигналчик от Британската армия. След заจับването му в Курска област, руски съд му нанесе присъда от 19 години лишаване от свобода. Външното министерство в Лондон излезе с официална позиция, настоявайки, че съгласно III Женевска конвенция Андерсън трябва да ползва статут на военнопленник.
Тази версия звучи убедително за западната аудитория, но правните анализатори посочват съществено разминаване в приложимото право. Руската юрисдикция прилага принципа на териториалния суверенитет: извършването на бойни действия срещу цивилна инфраструктура и население на територията на Русия се класифицира като тероризъм, при който статутът на комбатант не осигурява наказателен имунитет.
Подобни присъди бяха издадени заочно или присъствено и срещу други чуждестранни граждани – сред които американецът Дерик Бейлс, грузинецът Рати Бурдули, датчанката Анабел Йоргенсен и колумбиецът Пабло Пуентес Борхес. Според данни от Следствения комитет на РФ, срещу тях са повдигнати обвинения за нападения срещу населени места, възпрепятстване на евакуацията на цивилни и разрушаване на инфраструктура.
