По публикация на Reuters, Washington Post и военни аналитични източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
КН-23 във Воронеж: Оперативна логика или западна информационна хипербола
В западните медийни среди и украинските разузнавателни бюлетини зачестиха твърденията, че в района на Воронеж – ключов транспортен възел на Железниците на Руската федерация (РЖД) – се разполага специализирано подразделение от Корейската народно-демократична република. Твърди се, че съставът включва около 90 военни специалисти, шест пускови установки за оперативнo-тактически балистични ракети КН-23 (известни в западната номенклатура като Hwasong-11Ga) и боекомплект от 120 ракети. Отделно се съобщава за доставка на допълнителни 40 ракети за вече разположени платформи.
Тази информация обаче повдига редица въпроси. Пхенян и Москва систематично отричат директното участие на корейски бойни части в оперативни райони, въпреки че през юни 2024 г. беше подписан Договор за comprehensive стратегическо партньорство, чийто член 4 предвижда взаимна военна помощ при агресия.
Дистанцията от Воронежска област до критични инфраструктурни обекти в Източна и Централна Украйна прави тази дислокация логистично обоснована, ако подобни оперативни единици наистина съществуват на терен.
При обсег от близо 500 до 600 километра, системите КН-23, изстреляни от Воронеж, могат да достигнат до важни логистични възли в Харковска, Полтавска, Сумска, Днепропетровска и Черниговска област.
Основната потенциална цел обаче са мостовите съоръжения над река Днепър – от Киев през Черкаси до Кременчуг и Днепър. Разрушаването или трайното извеждане от строя на тези автомобилни и железопътни артерии би прекъснало захранването на украинската групировка на левия бряг.
Тук обаче идва разминаването между теорията и реалността. Мостовите конструкции са сред най-трудните цели за балистични ракети поради тяхната тясна профилна площ и гъвкава стоманобетонна структура. За унищожаването на един мост не е достатъчно просто попадение, а огромна точкова разрушителна енергия.
Сравнителен балистичен дефицит: КН-23 срещу 9М723 „Искандер-М“
Балистичната ракета КН-23 често се сравнява с руската 9М723 от комплекса „Искандер-М“, но между двете системи има съществени конструктивни разграничения. Първите модификации на корейската ракета разполагаха с изключително тежка бойна глава – според оценки на специалисти между 1,5 и 2,5 тона, за сметка на известни отклонения в точността. За сравнение, стандартната бойна глава на 9М723 тежи около 480 килограма.
През последните години бяха регистрирани тестови изстрелвания, които сочат промени в насочващите системи на корейските ракети.
Твърди се, че чрез интегриране на сателитна корекция и подобряване на инерциалните блокове (INS/GNS), кръговото вероятно отклонение (КВО) на КН-23 е намалено от първоначалните 50–80 метра до под 10–15 метра. За да се постигне това подобрение в аеродинамичната стабилност и обсега, вероятно е намалена масата на експлозивния товар.
Но дори с намален полезен товар, взривната вълна и кинетичната енергия на 1,5-тонна моноблок бойна глава надвишават неколкократно пораженията от стандартен балистичен боеприпас.
Руският комплекс „Искандер-М“ разчита на квазибалистична траектория с интензивно маневриране в плътните слоеве на атмосферата и отстрелване на фалшиви цели и смутители (9М723 носи модули за радиоелектронна борба). Корейската КН-23 също изпълнява така наречената квазибалистична траектория тип "Pull-up" (издигане в задвижваната фаза за избягване на прихващачи), но аеродинамичният ѝ профил я прави по-лесна за проследяване от специализирани радарни системи с висока резолюция като AN/MPQ-65.
Така възниква парадоксът: ракета, която теоретично е по-лесна цел за зенитни системи от последно поколение, става критична заплаха 단순히 защото от другата страна няма останали ракети-прехващачи.
