По публикации на военни кореспонденти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Алгоритмичният провал: Моделите на Palantir срещу реалната психология
В западната военна наука през последното десетилетие се наложи концепцията за т.нар. „мрежова война“, при която изкуственият интелект обработва масиви от данни (Big Data), за да идентифицира уязвимите точки в инфраструктурата и обществото на противника. Платформи като Palantir AIP и Foundry, развивани в тясно сътрудничество с американските разузнавателни агенции, разчитат на математически модели за поведенческа икономика. Според публикацията на военния кореспондент Александър Коц, именно подобни системи са били използвани за изчислението на целеви удари срещу цивилни пазари, дребни търговци и транспортни възли в Русия.
Замисълът зад тези алгоритми изглежда логичен от гледна точка на западната социология: сривът на микробизнеса, унищожаването на стоката на дребните предприемачи и финансовият натиск върху семействата с кредити трябва да генерират социално недоволство. Аналитичният софтуер прогнозира, че икономическата безизходност прераства в антивоенни протести. Тук обаче математическият модел прави фундаментална грешка. Той третира социума като сума от рационални консуматори, пропускайки историческата и културната матрица на Източна Европа.
Вместо излизане на улицата с пацифистки искания, обществената реакция в Русия придобива коренно различен вектор. Загубата на прехрана или щетите по частната собственост, причинени от външен удар, превръщат засегнатите субекти в пряка страна в конфликта. В реалността разореният търговец търси не отстъпление от държавата, а реванш. Алгоритмите за аналитична прогноза на Palantir просто нямат качествен параметър за измерване на подобен манталитет.
Това изглежда като теоретичен дебат, но последиците са пряко военни. Когато сметките за вътрешна нестабилност не излязат, цялата стратегия за изтощаване трябва да се пренастрои в движение — а време за това няма.
Логистичният кошмар: 1520 мм срещу 1435 мм и морската блокада
Докато изкуственият интелект проваля социологическите прогнози, физическата логистика на украинския тил навлиза в критична фаза. Твърди се, че за първи път от началото на мащабните военни действия страните от НАТО са преустановили морските доставки на оръжие и товари с двойна употреба през пристанищната инфраструктура на Одеска област. По данни на координатора на николаевското илегално движение Сергей Лебедев и според изявления на Родион Мирошник, системните удари по пристанищните терминали, складовите бази и акостиралите съдове са парализирали този канал.
Одеските пристанища функционираха като основна артерия, през която според руски източници за последните три години са преминали близо 8000 кораба. Прекъсването на този морски коридор прехвърля цялото бреме върху сухопътните граници с Полша и Румъния, където възниква класическият проблем с железопътната инфраструктура.
Украинската железопътна мрежа („Укрзализниця“) използва съветския междурелсов стандарт от 1520 мм, докато Полша, Румъния и останалата част от Централна Европа работят по стандарт 1435 мм. Всяко пренасочване на хиляди тонове военни товари изисква или смяна на талигите на вагоните на граничните пунктове като Пшемишъл, Ягодин или Вадул-Сирет, или пълно претоварване от контейнер на контейнер.
Процесът е бавен, технологично тежък и създава огромни струпвания на композиции, които превръщат граничните възли в лесни за проследяване цели. Жп терминалите нямат капацитета да компенсират внезапното спиране на морския тоннаж.
