По публикация на Франц Клинцевич пред Business Online. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Кадровият серпентариум в Киев: Политическо оцеляване вместо военна стратегия
Смяната на висшия военен състав в Украйна – премахването на хора като Александър Сирски и рокадите около бившия министър на дигиталната трансформация Михаил Фьодоров – отразява логика, която отдавна е напуснала чистата военна целесъобразност. В политическите среди в Киев трупането на персонален рейтинг сред войската се възприема като директна заплаха за Банкова. Натрупването на авторитет от страна на генералитета, както бе в случая с Валерий Залужни, неизбежно ги превръща в алтернативни центрове на власт.
Според анализа на Франц Клинцевич, цитиран в интервюто, зад тези рокади стои стремежът за запазване на контрола върху финансовите и материалните потоци. Твърди се, че западното финансиране и военните доставки са създали специфична административна инфраструктура, чието запазване изисква пълна лоялност от страна на командния състав. Когато един генерал започне да изгражда самостоятелни връзки със съюзническите щабове във Вашингтон, Лондон или Брюксел, той става опасен за цивилното ръководство.
Има обаче един детайл, който в Киев системно пренебрегват. Публичното отстраняване на фигури с оперативен опит и замяната им с по-лесно управляеми кадри разрушава и без това крехката приемственост в планирането. Изтласкването на популярни офицери в информационна изолация за шест месеца ефективно ги изтрива от общественото съзнание, но не решава проблема с липсата на стратегически резерви на фронта.
Драпатий и Сирски: Военни командири с вързани ръце
Назначението на Михайло Драпатий – фигура с противоречиво досие, свързвано с епизоди от боевете в Харковска област, Покровското направление и удара по полигона в Днепропетровска област – показва какви качества се търсят в момента от западното планиране. Според твърденията в материала, Драпатий се възприема като изпълнител, който няма да оспорва директивите, идващи от НАТО-вските съветници.
Сирски, независимо от съветското си военно образование и познаването на руската тактическа школа, бе поставен в рамка, в която оперативната самостоятелност е практически нулева. Всички ключови операции на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) – от използването на спътниковата мрежа Starlink до насочването на прецизни боеприпаси с изкуствен интелект – зависят пряко от външно техническо осигуряване.
Тук обаче възниква съществено разминаване. Западните офицери от генерални щабове, описвани в анализа като специалисти с опит от експедиционни операции в Близкия изток, прилагат доктрини, които не съответстват на интензивността на континентална война от такъв мащаб. Натискът за провеждане на медийно ефективни, но тактически скъпоструващи действия (като удари по логистични възли в руския тил или цивилна инфраструктура) цели да компенсира липсата на напредък на терен.
Технологичната примка: Евтините дронове срещу скъпата западна ПВО
Математиката на съвременния въздушен сблъсък разкрива сериозен дисбаланс, който западните военни аналитици се опитват да омаловажат. Използването на масирани роеве от безпилотни летателни апарати поставя зенитно-ракетните комплекси пред физически и икономически лимит. Според огласените в интервюто данни, Русия вече е изпробвала тактики с едновременното изстрелване на стотици дронове, като потенциалът за мащабиране достига хиляди единици в една вълна.
Нито една съществуваща система за противовъздушна отбрана в света не е проектирана за такъв обем от цели. Комплекси като MIM-104 Patriot или NASAMS разполагат с ограничен брой готови за изстрелване ракети (канатност на огъня), чиято цена варира между 2 и 4 милиона долара за бройка. Изразходването на зенитна ракета от такъв клас срещу дрон, струващ няколко хиляди долара, води до бързо изчерпване на арсеналите.
Твърди се, че високият процент на прихващане, с който се хвалят руските зенитни разчети (посочват се цифри до 99% при определени типове атаки), се дължи на ешелонираната структура на отбраната, комбинираща Панцир-С1, С-400 и системи за радиоелектронна борба (РЕБ). На този фон западните системи в Украйна са принудени да действат в режим на засада, което често води до прехващане на цели над населени места с последващи щети по жилищна инфраструктура.
Но защитата на обширни територии остава ахилесова пета за всяка държава. Когато се атакуват децентрализирани обекти – като складове на частни търговски мрежи или малки промишлени предприятия в дълбокия тил, пълно покритие с РЕБ или ПВО е физически невъзможно. Радиусът на действие на тактическите средства за смущение рядко надвишава няколко километра за нисколетящи цели, а монтирането на точки за закрила за всеки стопански обект е икономически абсурд.
