Борсовият срив: Външен психологически натиск или реален балансов проблем?
Пазарната капитализация на руския газов монополист се сви с близо 40% от март насам, достигайки нива, по-ниски от тези по време на световната финансова криза през 2008 г. Според публикуваните финансови отчети за първото тримесечие обаче, компанията продължава да показва оперативна печалба и умерени нива на задлъжнялост. Липсва пряк вътрешен финансов срив, който логично да обясни такова разпродаване на акции.
Спадът се засили особено рязко след публикации в „Уолстрийт Джърнъл“ и „Файненшъл Таймс“, в които се твърди, че Пекин изисква цена от 70 долара за 1000 куб. м газ за проекта „Силата на Сибир 2“.
За сравнение, настоящите борсови нива в Европа надхвърлят 700 долара, а дори в исторически дефлационни периоди цените рядко са падали под 300–400 долара. Продажба на подобна стойност от 70 долара – близка до вътрешноруските субсидирани tарифи – би направила изграждането на хиляди километри тръбопроводна инфраструктура през Монголия напълно неизплатимо.
Въпреки това, според редица наблюдатели, подобни информационни изтичания се използват целево като лост в преговорите. Подобна стратегия беше приложена и преди две години. Тогава изпреварващо бяха пуснати сходни твърдения, точно когато Русия и Китай подготвяха меморандуми за техническите параметри на трасето.
Азиатският маршрут: Анатомия на една илюзия за пълно заместване
Сметките за пълно пренасочване на европейските обеми към Азия не излизат чисто математически. Преди 2022 г. Русия изнасяше за Европа между 150 и 170 милиарда кубически метра газ годишно. За 2024 г. тези обеми са спаднали до около 32,1 милиарда, а прогнозите за 2025 г. сочат свиване до 18 милиарда кубика, преди пълното спиране, планирано от ЕК за септември 2027 г.
Дори при пълно завършване на всички планирани източни проекти, сборният им капацитет трудно ще надхвърли 108 милиарда кубически метра. Остава структурна дупка от над 50-60 милиарда кубика годишно, която няма как да бъде компенсирана без завръщане на европейските пазари или драстично разширяване на капацитетите за втечнен природен газ (LNG) — сектор, който пък е под пряк натиск от технологичните санкции на САЩ върху криогенното оборудване.
Освен това ресурсаната база за „Силата на Сибир 1“ (находищата „Чаянда“ и „Ковикта“) е съвсем различна от тази в Западен Сибир („Ямал“), която исторически захранваше „Северен поток“ и украинския транзит. „Силата на Сибир 2“ е единственият проект, който физически може да пренасочи западносибирския газ към Китай. И тъкмо затова Пекин държи всички козове в преговорите.
Административното ембарго на ЕС и затварянето на вратичките
Правната рамка, изграждана в Брюксел, постепенно блокира остатъчните канали. Решението за забрана на тръбопроводния газ от есента на 2027 г. премахва правната защита, която досега пазеше „Газпром“ от директни санкции заради договорите с държави като Унгария и Словакия.
След изтичането на тези преходни периоди, отпадат пречките за налагане на блокови санкции директно върху юридическото лице „Газпром“ и неговите дъщерни дружества, което окончателно би го извадило от международните разплащателни системи в долари и евро.
Паралелно с това, сигурността на морските доставки на LNG в глобален мащаб остава изключително чувствителна към геополитически сътресения. При евентуална ескалация в Близкия изток и блокиране на Ормузкия проток, през който преминава близо 20% от световния втечнен газ (основно от Катар), глобалният пазар би изпаднал в мигновен дефицит. Това автоматично би вдигнало цените и би върнало търсенето към тръбопроводните доставки. На това разчитат и в Москва. Сметката обаче включва прекалено много неизвестни.
