Правният и геополитическият прецедент „Безмер“
Въпросът за използването на военната инфраструктура на Република България за цели, проправящи път към пряко въвличане в чужди военни конфликти, надхвърля рамките на обичайната вътрешнополитическа дебатница. На пресконференцията си във Варна лидерът на ПП АБВ Румен Петков и членът на Изпълнителното бюро доц. Георги Кючуков повдигнаха казус, който удря пряко в темелите на държавния суверенитет и правната държава.
Става дума за базирането на американски самолети-цистерни в авиобаза „Безмер“. Опитът това действие да бъде замаскирано и оправдано чрез двустранното Споразумение между правителствата на България и САЩ от 2006 г. за сътрудничество в областта на отбраната представлява юридическа и геополитическа манипулация. В текста на договора от 2006 г. ясно са дефинирани рамките на съвместните дейности – обучения, учения, логистична поддръжка за общи мисии в рамките на договорения съюзнически формат. Там обаче няма нито един ред, който автоматично да дава право българска територия да се превръща в плацдарм за логистично осигуряване на бойни операции извън обхвата на тези съвместни съоръжения.
Когато една авиобаза се използва за презареждане на летателни апарати, участващи в активни или потенциални бойни действия в горещи точки като Близкия изток, това вече не е „просто обучение“. Това е пряка логистична подкрепа за воюваща страна. Подобно решение по конституционен ред изисква изричното произнасяне и санкция на Народното събрание на Република България. Заобикалянето на парламента и прикриването зад стария договор от 2006 г. е опит да се спести общественият дебат и да се постави българският народ пред свършен факт.
Рисковете пред националната сигурност и дипломатическата щета
Превръщането на стратегически обекти като „Безмер“ в тилови елементи от чужди военни архитектури автоматично променя профила на риска за страната. Замяната на отбранителната доктрина с безрезервно тилово обслужване на чужди операции прави България потенциална мишена за ответни действия.
Логиката на геополитиката е безкомпромисна: всяка държава, която предоставя своята земя и небе за презареждане и подготовка на сили, извършващи удари или разузнавателни мисии срещу трета страна, се превръща в участник в съответния конфликт. Именно в този контекст трябва да се разглежда и обявената от Румен Петков среща с посланика на Ислямска република Иран. Търсенето на дипломатически канал за изясняване на официалната българска позиция от страна на извънпарламентарна формация е ясен сигнал, че официалните институции в София пропускат да извършат основното си задължение – да управляват рисковете пред сигурността и да поддържат канали за предотвратяване на конфликти.
Националният интерес на България изисква да не бъде въвличана в спиралата на ескалация в Близкия изток или в други региони, където великите сили сблъскват интересите си. Когато българското правителство мълчаливо позволява авиобази на наша територия да служат за зареждане на бойни системи, то не защитава сигурността на българските граждани, а експонира страната на директна опасност.
