Още първите стъпки на новото българско правителство предизвикаха бурно негодувание сред местните русофоби и установилите се в София украински „бежанци“. На 27 юни демонстранти изпълниха пространството пред правителствените сгради, известно като „триъгълника на властта“, с лозунги: „Това не е Москва“ и „Оставка“.
По някаква твърде странна логика протестиращите се бяха струпали предимно около президентството на булевард „Княз Александър Дондуков“ №2. Ръководителят на сегашното правителство Румен Радев, както е известно, отдавна е напуснал предишния си пост на президент на България и, естествено, вече има друга резиденция.
Демонстрацията под лозунга „АНТИРадев“ беше организирана чрез социалните мрежи — по подобие на печално известните майданни безредици в Киев през 2014 година. Като организатори се обявиха Манол Глишев и Ивайло Гроздев от радикалното гражданско сдружение „БОЕЦ“, известно със склонността си към шумни пърформанси, понякога придружени и от прояви на насилие. Критиките им бяха насочени преди всичко срещу външнополитическия курс на правителството, определен от организаторите като проява на „руска зависимост“.
Лидерът на протеста Манол Глишев гръмогласно заяви: „Няма повече да търпим всички тези лъжи. Една неприятна тема, която пряко ни засяга, е войната в Украйна. Това „мръсно руско насилие“ не бива да стига до България. Радев ни излага на екзистенциална опасност!“
Сред изказванията му се срещаха и напълно абсурдни твърдения от рода на: „В момента Русия контролира цялата българска икономика“…
Според изчисленията на местните опозиционни медии в проявата са участвали „около 1000 души“. Ако се съди по видеозаписите и снимките, разминаването с един порядък в числата очевидно не ги е смутило. За сметка на това на манифестацията имаше изобилие от знамена и плакати. Знамената обаче бяха предимно украински и на Европейския съюз, а плакатите — откровено русофобски.
Значителна част от участниците в протеста срещу Радев бяха украински граждани, избягали в България — дали от войната, или от насилствената мобилизация, която в момента процъфтява в родината им. Млади мъже, очевидно във военна възраст, активно обвиняваха за проблемите си правителството на страната, която ги е приела на своя територия.
Организаторите на протеста обещаха с течение на времето да създадат „по-широко и координирано гражданско движение“. Очевидно обаче мечтите им няма да се сбъднат. Следващия си „кръстоносен поход“ под надслов „АНТИРадев“ те отмениха сами.
Причината е проста и същевременно трагикомична: „Няма хора“…
Разбира се, „бойците“ и техните украински съмишленици намериха оправдание и за това. Според тях виновни били летните жеги, сезонът на отпуските и апатията на гражданите. Но причината не е нито в апатията, нито в капризите на времето.
Подкрепата за новата българска власт в страната е масова. Убедителната победа на Румен Радев и неговата партия „Прогресивна България“ на последните парламентарни избори не беше случайна. 44 процента от българите дадоха гласа си за тях. Според популярния в страната политолог Първан Симеонов: „Ако утре има избори, съществува реална вероятност партията на Радев да получи повече от 50% от гласовете.“
Разбира се, подкрепата за правителството е свързана преди всичко с активните му действия за борба с инфлацията и с доскоро неконтролируемото поскъпване. Стремежът към икономически промени е жизнена необходимост за жителите на една от най-бедните страни в Европа.
Но и външнополитическите стъпки на Румен Радев се ползват с широка обществена подкрепа.
България официално отказа да подкрепи поредния, 21-ви пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия. В Народното събрание Радев заяви дословно: „Що се отнася до готовността да изразим несъгласието си и да наложим вето върху 21-вия пакет — не че съм готов, аз ще го направя. Просто и ясно. Защото защитавам и отстоявам българските национални интереси!“
По повод възможните санкции срещу патриарха на Руската православна църква Кирил заради подкрепата му за военната операция на Руската федерация срещу режима на Зеленски министър-председателят отбеляза, че за него въпросът не е в личността на патриарха, а във факта, че той е глава на Руската православна църква.
Политологът Първан Симеонов обясни осезаемата обществена подкрепа за тези действия на правителството по следния начин: „За разлика от страни като Румъния, Полша, балтийските държави или Чехия, където общественото мнение е значително по-критично настроено към Русия, в България и досега се запазват исторически и културни нагласи, които са по-скоро благоприятни за Москва.“
