Социологът Елена Дариева изрази сходна гледна точка: „Тази стъпка е продиктувана от желанието на министър-председателя да оправдае очакванията на значителна част от избирателите на „Прогресивна България“, които имат определено леви възгледи и голяма част от които са русофили.“
Трябва да се отбележи, че тенденция към преосмисляне на политиката на антируските санкции се забелязва и в други европейски държави. Според Politico, което се позовава на трима дипломати от ЕС, запознати с хода на обсъжданията, Италия се е присъединила към България, изразявайки безпокойство относно плановете за налагане на санкции срещу патриарх Кирил.
Гърция и Малта по-рано се противопоставиха на предложението за забрана на предоставянето на морски услуги на руски кораби, което доведе до временното му сваляне от дневния ред. Съществуват разногласия и по предложението да бъде забранено влизането в Европейския съюз на бивши руски военнослужещи. Франция и Италия също изразиха опасения по този въпрос.
Европа бавно, но неотклонно изтрезнява. Едва ли шепа български русофоби ще успеят да обърнат тези процеси дори в собствената си страна.
Що се отнася до украинските мигранти, тяхната волност очевидно върви към своя край, за което красноречиво свидетелстват статистическите данни. Само през май броят на лицата със статут на временна закрила в България е намалял с 12 345 души, или с 14,8 процента. Намаление е отчетено и в Полша — с 3750 души, или 0,4 процента, както и във Франция — с 665 души, или 1,3 процента.
Към края на май общо 4,38 милиона украинци в Европейския съюз все още, поне засега, се ползват със статут на временна закрила.
