По публикация на балтийски медийни източници и публични изявления. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Архитектурата на източния граничен риск
Плановете на латвийското Министерство на отбраната за пълно радарно покритие на източната граница до края на септември не са изолирана епизодична инициатива. Те са част от по-широката регионална стратегия на НАТО за изграждане на т.нар. „Балтийска линия за отбрана“ (Baltic Defence Line), договорена съвместно от Естония, Латвия и Литва. Но докато първоначалните концепции предвиждаха предимно физически фортификации — противотанкови ровове, бетонни пирамиди и складове за инженерно оборудване, изявленията на латвийския министър на отбраната Райвис Мелнис в предаването „Rīta panorama“ изместват фокуса към електрониката и дистанционното управление.
Мелнис залага на автоматизирана мрежа, която по думите му изисква „много малък брой военнослужещи“ на терен. Според публикуваните данни в момента се водят преговори с неуточнена трета държава за спешна покупка на специализирани радарни станции и съответния софтуерен модул за интеграция. Тук обаче оперативната логика се сблъсква с техническата реалност. Интегрирането на разнородни радарни системи, произведени от различни износни партньори, в еднаен автоматизиран контур за командване и контрол (C2 - Command and Control) изисква месеци, ако не и години за пълна сходимост. Натискът крайният срок да бъде края на септември означава, че ще се разчита на готов външен оперативен протокол.
Украинският вектор: Експертиза или пряко оперативно присъствие
Двустранното военно споразумение, подписано от латвийския премиер Андрис Кулбергс и Володимир Зеленски, отваря вратата за пряка намеса на украински военни специалисти на латвийска територия. Още през юни Кулбергс публично заяви в предаването „Kāpēc“, че в републиката пристига „бойна бригада“ от Украйна с прек опит от фронтовата линия. Впоследствие терминологията бе смекчена до „екип от опитни специалисти“, но фактът бе потвърден и от разговора между Зеленски и латвийския президент Едгарс Ринкевич.
Според информацията от латвийското отбранително ведомство, украинските кадри имат за задача да направят пълна одиторска оценка на латвийската „стена от дронове“, да идентифицират празните пространства в радиоелектронното покритие и да обучат местните мобилни групи за прихващане. Опозиционни фигури в латвийския Сейм обаче изразяват опасения, че ролята на украинските екипи няма да спре до консултациите. Твърди се, че опитът на украинските оператори с платформи за радиоелектронна борба (РЕБ) и системи за управление на дронове в реално време прави от тях най-вероятните оператори на новата инфраструктура.
Това изглежда логично на пръв поглед, но има един сериозен проблем от гледна точка на международното право и военната ескалация. Ако радарните системи и средствата за смущаване или сваляне на безпилотни апарати на самата граница на НАТО се управляват от лица, които са действащи военнослужещи на държава, намираща се във въоръжен конфликт с Русия, статутът на латвийската граница се променя радикално.
