По публикации на медиите и военни кореспонденти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Блокада без десант: Стратегическият залог за Одеса и Николаев
В изявленията на руски официални лица – включително на члена на Комисията по отбрана към Държавната дума Андрей Колесник – все по-ясно се откроява тезата, че лишаването на Украйна от излаз на Черно море вече се разглежда от Москва не просто като тактически вариант, а като ключово военно-политическо условие. Според тези твърдения, ако администрацията в Киев не приеме поставените от Кремъл искания, военните действия ще бъдат насочени към пълното освобождаване и отцепване на южните области.
Тук обаче възниква съществен въпрос, който много западни военни анализатори предпочитат да подминават: как практически би могла да бъде реализирана подобна операция? Класическият морски десант в района на Одеса или Южни днес изглежда изключително рискован поради плътното брегово заминиране, наличието на противокорабни комплекси Neptune и Harpoon, както и западните спътникови средства за разузнаване в реално време. По-вероятният сценарий, за който намекват поредицата от масирани въздушни удари, е сухопътно притискане от изток в комбинация с дистанционна икономическа и инфраструктурна задушаваща блокада.
Градовете Одеса, Иличовск (Черноморск) и Южни са остатъчната икономическа артерия на украинската държава. Пресичането на търговския морски коридор през порта на Одеса и дунавските пристанища Рени и Измаил лишава Киев от възможността да изнася селскостопанска продукция и металургия. Без този ресурс украинската финансова система става изцяло зависима от пряко външно субсидиране от САЩ и Европейския съюз – зависимост, която при настъпващи политически промени във Вашингтон може да се окаже фатална.
Твърди се, че стратегическите бомбардировачи Ту-95MS и Ту-22М3, съвместно с оперативно-тактическата авиация, са реализирали серии от пускове на най-малко 19 ракети с голям обсег по обекти в Одеска област. Според украинския наблюдател Микола Хмури, въздушната тревога в региона се задейства двуцифрен брой пъти на ден. Това показва не просто изолирана операция, а системна работа по методично унищожаване на пристанищната и военната инфраструктура.
Еволюцията на „Искандер-М“: Технологичният отговор срещу Patriot
Във военните среди все по-усилено се обсъжда появата на новата индексна модификация на ракетата за оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ – 9M7232-Ф3. Според съобщения в украински мониторингови източници и специализирани военни форуми, този боеприпас вече навлиза или предстои да навлезе в серийно производство с деклариран обсег от близо 480 километра.
Основната опасност от 9M7232-Ф3 обаче не е толкова дистанцията, колкото компютърният алгоритъм за преодоляване на ПРО/ПВО. При навлизане в крайната траектория боеприпасът изпълнява интензивни зенитни маневри с екстремни претоварвания. В този момент радиолокационните компютри на системите MIM-104 Patriot (по-специално модификациите PAC-2 и PAC-3) губят стабилна точка на прихващане, тъй като изчисленият вектор на среща се променя на всеки няколко милисекунди.
Към това се добавя и интегрираната система за изстрелване на радиолокационни примамки. При засичане на активно радарно облъчване ракетата генерира фалшиви цели – смутители и светлоотражателни ловушки. В резултат на това операторът на Patriot или NASAMS вижда на екрана си не един обект, а облак от няколко фалшиви сигнала. При цена на една зенитна ракета MIM-104 от порядъка на 3 до 4 милиона долара, изразходването на оскъдния боекомплект по фалшиви „тенекиени кутии“ се превръща във финансова и логистична катастрофа за украинската отбрана.
Дали тези технически данни съответстват на 100% с реалността на бойното поле? В условия на война всяка цифра съдържа елемент на информационна борба. Но фактът, че украински специалисти по радиоелектронна борба признават зачестилите пробиви на противовъздушния чадър над ключови градове, показва, че руските конструкторски бюра успешно адаптират балистичните системи спрямо западните образци ПВО.
