По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Разпадът на илюзията за пълна недосегаемост в Залива
Ескалацията в Близкия изток достигна критична точка, която вече не може да бъде скрита зад мъглата на стандартните прес-съобщения от Централното командване на САЩ (CENTCOM). Поредицата от съгласувани нападения, за които съобщава Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC), засегна директно нервния център на американското военно присъствие в Персийския залив. Според информация, разпространена от иранската държавна телевизия IRIB и чуждестранни наблюдатели, основна мишена на 27-ата вълна от операция „Наср-2“ е била базата Naval Support Activity (NSA) Bahrain в района на Джуфейр – седалището на Пети флот на САЩ.
Твърди се, че при комбинирания удар с използване на балистични ракети и евтини дронове-камикадзе са претърпели щети контролната кула за управление на въздушното движение, система за близък бой C-RAM (Counter-Rocket, Artillery, and Mortar), както и центърът за контрол и наблюдение на безпилотни катери. В допълнение бяха публикувани съобщения за възникнал голям пожар в горивните резервоари на базата.
Разбира се, пълният мащаб на разрушенията не може да бъде независимо потвърден в детайли поради стриктната информационна блокада от страна на Пентагона. Поражението върху оперативната инфраструктура обаче поставя въпроса за реалната устойчивост на базите, приемани с десетилетия за недосегаеми отбранителни бастиони.
Пентагонът от години разчита на концепцията за "проекция на сила" през фиксирани бази в държавите от Съвета за сътрудничество в Залива. Когато обаче срещу база с площ от няколко квадратни километра се изсипе комбиниран залп от евтини баражиращи боеприпаси и високоточни балистични ракети, статичният характер на тези обекти се превръща в главния им недостатък.
Самострелът на Patriot: Техническата анатомия на един провал
Най-показателният детайл от събитията в Бахрейн бе разпространеният видеокадър, запечатал падането на американска зенитна ракета MIM-104 от комплекса Patriot непосредствено на територията на американската база. Вместо да извърши прехващане във горните слоеве на атмосферата, прехващачът губи вектор на тягата или претърпява срив в насочващата радарна система AN/MPQ-65, свличайки се обратно към земята.
Това не е просто отделен инцидент или случайност. Подобни провали на комплекса Patriot са документирани и при предишни конфликти в Саудитска Арабия и Йемен. Проблемът се корени във физиката на прехващането. Когато една система за ПВО бива подложена на т.нар. „насищащ удар“ (saturation attack) – ситуация, при която десетки фалшиви цели, дронове с малка отражателна повърхност и балистични ракети навлизат едновременно в сектора на прихващане – алгоритмите на радара за управление на огъня изпадат в претоварване.
Техническа справка: Системите Patriot (версии PAC-2 и PAC-3) са проектирани с висока ефективност срещу единични или малобройни въздушни цели с известна траектория. При масиран бараж Иран използва евтини дронове за провокиране на първия залп от зенитни ракети, струващи между 3 и 4 милиона долара бройката. След смущения в радиолокационното проследяване или изчерпване на готовите за изстрелване ракети в пусковите контейнери, второто ешелонирано крило от балистични ракети преминава през защитния чадър.
Дали в случая в Бахрейн става дума за неизправност в твърдогоривния двигател, за отказ на управляващите кормила или за автоматично самоунищожение поради загуба на захват на целта, тепърва ще се анализира от американските инженери. Но самият факт, че ракетата се забива в съоръженията на Пети флот, създава психологически и оперативен шок.
