По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Географската асиметрия като военно предимство
Западните аналитични центрове са изправени пред поредното уравнение с много неизвестни в Близкия изток. Според данни, изтекли в англосаксонския печат, администрацията във Вашингтон трескаво проучва възможностите за разширяване на обхвата на военните си операции срещу Иран. Ответната реакция обаче не закъсня и тя не дойде по конвенционалния дипломатически канал. Твърди се, че Техеран вече е изпратил официална директива до своите съюзници в Йемен – шиитското движение „Ансар Аллах“ (хусите) – с искане за пълно запечатване на пролива Баб ел-Мандеб, в случай че американската авиация или флот атакуват ирански петролни или рафинерийни мощности.
Западни разузнавателни източници изразяват сигурност, че отрядите на хусите вече са пристъпили към скрито разполагане на противокорабни ракетни комплекси и площадки за изстрелване на дронове-камикадзе по контролираното от тях крайбрежие. Самите йеменци традиционно запазват пълно мълчание и не коментират оперативните си намерения, но военните експерти са убедени, че тук не става дума за импровизация, а за суха, хладнокръвна реализация на дългосрочен стратегически план, координиран директно от Корпуса на пазителите на ислямската революция (КСИР).
За да се разбере военната логика на тази заплаха, трябва да се погледне картата на Червено море, където процентите териториален контрол нямат никакво значение спрямо географското позициониране. „Ансар Аллах“ контролира малко над една трета от Йемен, главно в северозападната му част, но това парче земя покрива почти цялата морска граница на страната. Има една интересна подробност, която убягва на масовия наблюдател – самият географски нос Рас Мандеб, стесняващ входа към Червено море, формално се намира под контрола на прозападното йеменско правителство в Аден. Зоната на хусите започва на около 100 километра по-насевер. Но дали това разстояние осигурява някаква сигурност за търговския флот? Едва ли. В тази точка проливът е широк около 90 километра, а модерните ирански ракети от фамилията „Нур“ или „Кадер“, с които се предполага, че хусите разполагат, преодоляват такива дистанции за броени минути. Дори евтините безпилотни апарати с обсег от 30-40 километра могат да тероризират корабоплаването, ако бъдат изстрелвани от мобилни платформи в крайбрежните пясъци.
Икономическата цена на петролния шахмат
Регионалните играчи, и най-вече Рияд, прекрасно съзнават реалността на тази заплаха. Отношенията между Саудитска Арабия и хусите са исторически обременени от времето на саудитската военна интервенция през 2015 г., целяща да смаже шиитското възстание на север. Днес обаче залогът е чисто финансов. Досега международното внимание беше фиксирано почти изцяло върху Ормузкия проток, през който преминава основният поток от въглеводороди от Персийския залив. Баб ел-Мандеб някак оставаше в информационната сянка, възприеман като второстепенен маршрут с по-скромни обеми товари.
Числата обаче говорят съвсем друг език и бързо разсейват илюзията за „скромност“. През този 18-километров воден коридор годишно преминават стоки на стойност над един трилион долара, което представлява приблизително 10 на сто от глобалната морска търговия. Това е най-късата и икономически изгодна артерия, свързваща Индийския океан със Средиземно море през Суецкия канал. Алтернативата е логистичен кошмар – заобикаляне на целия африкански континент през нос Добра надежда. Подобно пренасочване автоматично удължава времето за доставка средно с 15 дни, а сметката за допълнително гориво, карго такси и драстично увеличени застрахователни премии бързо ще достигне милиарди долари.
Тук изплува и по-дълбокият геоикономически проблем за Рияд. При евентуално блокиране на Ормузкия проток, Саудитска Арабия разчиташе основно на своя стратегически нефтопровод „Изток-Запад“ (Petroline), който пресича полуострова и отвежда суровината до червеноморското пристанище Янбу. През тази тръба теоретично могат да преминават до 7 милиона барела суров петрол на ден, насочени или на север към Европа, или на юг към Азия. Анализатори изчисляват, че танкерите, натоварвани в Янбу и преминаващи впоследствие през Баб ел-Мандеб, осигуряват между 7 и 10 процента от общия саудитски износ. Настоящият износ на кралството е около 6 милиона барела дневно, носещи приходи от близо половин милиард долара на ден. Следователно транзитът през спорния пролив се оценява на поне 50 милиона долара дневно, или около 18 милиарда долара на година. И това е само чистият суров петрол, без да броим доставките на втечнен природен газ (LNG), химически торове, моторни горива и зърнени култури.
