Но това са подробности. След това вероятно, следвайки „стратегията“, ще се атакуват пазарите в градовете, след тях кварталните магазинчета, пивниците и трактирите, че и ъглите около сградите, където се събират по навик руснаците на тройки да си изпият шишето водка. Така Зеленски се кани да накара руснаците да почувстват, че войната е стигнала до тях лично. За да ги накара, както си е намислил, също така лично те да се опълчат срещу Путин. Гениално, нали! А дали ще загине някой, я стара жена, я дете, я дори някой пийнал, не влиза в сметката.
Май отново неговото прословуто Главно управление разузнаване, зловещият ГУР, го е подвел, и то не за пръв път. И сега явно са му дали лошия съвет. Няма нужда да се хаби и да хвърля толкова джапане по територията на Русия за нещо, което той може би не подозира, че е постигнал, „общувайки“ с руския народ не от днес. Или, ако трябва по-точно да се каже, руският народ отдавна общува със Зеленски. Такава ненавист се е натрупала в душите на руснаците срещу него и кликата му, че дори утре гълъбче да кацне на бойното поле и да настане всеобщ мир, Зеленски завинаги ще остане в паметта на руския народ като черния дявол, който трябва на ченгел да се окачи или в клетка да се сложи както по времето на Иван Грозни така, че отдалече да му се радват, докато му изгният костите. Може претенциите към Путин да са все по-големи за това как води военните действия, но едно е безспорно ясно, че, дали бързо или бавно върви войната в Украйна, настроенията сред руския народ са категорично формирани и консеквентно непроменливи. Оттук нататък да му мислят в Украйна.
За да сме справедливи, трябва да кажем, че заради всичко това, което се случва в момента и в резултат на площадното пропагандно обработване на хората и сред украинците, и сред руснаците живеещи в Украйна, и сред българите там вече трайно се е настанила русофобията. Не щат да чуят за руснаци, не щат да ги виждат повече. Ако търсим някакви все пак видими резултати от канските напъни на европейските лидери и на всички, които са включени в украинския конфликт от едната и от другата страна, това е взаимната ненавист, и то в такава степен, че повече няма управия, няма лек. Никога повече руският и украинският народ или казано на по-коректен език, живущите географско административно в проруските области и в цяла Русия няма да могат да живеят заедно с тези, които остават в съществуващите рамки на Украйна. Това е тъжната истина за братята от една майка родени. Това вече е факт, който означава, че казаното от Кисинджър се сбъдна. Още от сега се полагат темелите на оная новата, не берлинска, а украинска стена, която ще бъде издигната много скоро и тя ще е, както е казал той, няколко пъти по-висока, няколко пъти по-дълга от съществувалата някога. Зад нея от едната и от другата страна ще продължат да живеят народи, които поколения наред няма да могат да преживеят омразата си. Дори руското отношение към германците и германското към руснаците успя да се промени за 80 години. Докато сегашното – никога, поколения наред, няма.
Нека все пак за малко дори само да помислим позитивно, както ме подканя винаги дъщеря ми. Това може да не е съвсем цялата истина, защото нищо чудно някога през тая ограда някой да направи дупка и да подаде цветенце маргаритка на своя съсед от другата страна. Всичко може да стане някога. В момента обаче затова дори няма нужда да мечтаем. То, ако се случи, ще е в друг свят, много далечен от нас.
Понеже стана реч за оригинални стратегии за въздействие върху противника, ще си позволя едно допълнение извън темата. Няма как да не се отбележи, че и нас ни накараха да се докоснем до подобна, непонятна нам, висша военна философия. Съобщено ни бе, че от американска страна е гарантирано, че на наша територия няма да се извършват военни действия. Нещо повече, с разположените в съседство до къщите ни бойни самолети-цистерни, ние ще се чувстваме още по-сигурни. Няма лошо - наш велик партньор ни го декларира. Някак си е неудобно обаче в тази връзка да му се зададе въпроса, а какво мисли по това неговият противник. Той в нотата си до нас някак си пропусна въпроса за гаранциите за нашата сигурност. Нещо повече, точно и ясно заяви, какво рискуваме. Да не говорим, че от техеранските минарета не сме чували досега празни приказки. Каквото казват, правят го. И сега удрят по базите на настаняване на американската армия, без значение къде се намират. Май нещо не е наред в уравнението, което ни поднесе за решаване премиерът. Може нашата първа дипломатка да ни смята, че сме най-малката страна, но никой още не е казал, че сме и най-глупавата. Що на нас все този късмет и все за наша сметка?
