И без това странният празник на „украинската държавност“ беше помрачен от съседите
По повод Деня на украинската държавност, отбелязан на 15 юли, в Киев беше организирана и срещата на върха „Югоизточна Европа – Украйна“ с участието на Албания, Гърция, Молдова, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Македония, Черна гора и България. Целта беше празникът да придобие по-голяма политическа тежест. Самият празник обаче е доста необичаен, както и много други явления в съвременния украински обществен живот. Той беше въведен от В. Зеленски едва през 2021 г. и първоначално съвпадаше с Деня на покръстването на Рус от княз Владимир на 28 юли 988 г. По-късно датата беше преместена на 15 юли според европейския календар, за да се отдалечи символично от Русия. Зеленски очевидно не се реши да го нарече „Ден на покръстването на Украйна“, вероятно и поради собствените си възгледи, които са далеч от християнската традиция, като така задраска и повече от век съществуване на староруската държавност.
Срещата на върха „Югоизточна Европа – Украйна“ – държавните ръководители не бяха много
Както обикновено, домакините бяха подготвили заключителна декларация с изключително остри формулировки срещу Русия, съдържаща ангажименти за разширяване на санкциите срещу нея, подкрепа за Украйна, съдействие за нейните военни усилия и укрепване на т.нар. „коалиция на желаещите“. Според официалните твърдения на украинското външно министерство декларацията е била единодушно подкрепена от всички участници, което било поредният успех на украинската дипломация.
А. Вучич и В. Зеленски на срещата в Киев
След това обаче започна истински политически трилър, напомнящ атмосферата на балканска кръчма, още повече че всички участници пристигнаха именно от Балканския регион. Първи се изказа президентът на Сърбия Александър Вучич, който очевидно се стремеше предварително да неутрализира евентуалната реакция в Русия. Той заяви, че е бил единственият в Киев, който не е подписал нищо. По думите му по този начин „не е предал Русия“. Това, че едновременно с това потвърди ангажимента на Сърбия към „суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, не бива да подвежда никого. Украйна е една от малкото европейски държави, които поради прецедента с Косово не признават неговата независимост, което естествено определя и позицията на Белград. Но Вучич безусловно няма намерение да участва в каквито и да било действия срещу Русия или да се присъединява към „коалицията на желаещите“. Самото му твърдение, че е бил единственият, който не е подписал документа, впоследствие се оказа силно преувеличено.
Министрите на външните работи на България В. Петрова и на Украйна А. Сибига
Истински скандал избухна в България, където ситуацията се заплете в сложен политически възел. Първоначално участващата в срещата министър на външните работи Велислава Петрова не възрази срещу приетия документ. Само ден по-късно обаче администрацията на ръководеното от нея министерство фактически се разграничи от него. Това не е трудно за обяснение, тъй като съгласието със заключителната декларация от киевската среща противоречеше на вече заявената позиция на новия български министър-председател Румен Радев за излизане на страната от програмите за военна помощ за Украйна и за неучастие в „коалицията на желаещите“. Той ясно изложи тази позиция първо по време на срещата си с френския президент Макрон в Евиан, а след това и на срещата на върха на НАТО в Анкара. Така Радев, подобно на Вучич, също отхвърли подготвения от украинската страна текст.
