Премиерът на България Радев отказва военна помощ за Украйна на срещата на НАТО
От създалото се объркване незабавно се възползва българската опозиция, включително бивши министри от предишното правителство, лоялни към „политическия кръстник“ Бойко Борисов. Срещу Радев бяха отправени обвинения, че не е способен да управлява собственото си правителство, че изповядва „проруски възгледи“ и че „предава“ европейската ориентация на България. Медийната вълна беше сериозна. Оказа се, че голяма част от българските медии продължават или пряко да принадлежат на западни собственици, или да работят с финансиране по западни грантове. Тогава министър Велислава Петрова отново излезе с изявление и обясни, че в Киев всъщност никой не е подписвал никакъв документ, включително и тя. По думите ѝ декларацията е била изготвена от домакините, които са я представили като подкрепена от всички участници. Затова всяка държава е свободна сама да прецени кои положения от текста приема и кои игнорира.
Радев заяви и пред Макрон, че България няма да се присъедини към „коалицията на желаещите“
Нещо повече – в крайна сметка Радев успя да пренасочи обществения дебат към друга тема, като обяви готовността на България да приеме осем американски самолета-цистерни във военновъздушната база Безмер. Опозицията отново реагира остро, обвинявайки премиера, че „разпродава националните интереси“. Въпреки това гласуването в парламента премина изненадващо спокойно, тъй като този път противниците на разполагането рискуваха сами да бъдат представени като „антизападни“, което очевидно не им беше изгодно. В правителството отричат, че по този начин страната се включва в американските операции срещу Иран, но на практика подобно тълкуване не е лишено от основание. Във всеки случай след това в България повече почти никой не говореше за киевската среща.
Президентът на Гърция К. Тасулас – „поздрав отвъд морето“
Още един „участник“ в срещата – президентът на Гърция Константинос Тасулас – дори и да беше имало подписване, не би могъл да присъства на него. Той се включи чрез видеовръзка и то за кратко. Самата Гърция също трудно може да бъде причислена към „коалицията на желаещите“. Например тя беше сред най-категоричните противници на 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия поради нежеланието си да се откаже от доставките на руски втечнен природен газ. Освен това Атина категорично отказва да предостави на Украйна намиращите се на въоръжение в страната 200 американски ракети за противовъздушна отбрана Patriot PAC-2, въпреки настояването на Брюксел.
Президентът на Хърватия З. Миланович и премиерът А. Пленкович
След завръщането си от Киев хърватският премиер Андрей Пленкович беше посрещнат в Загреб с тежък разговор с президента на страната Зоран Миланович, който има определени правомощия в сферата на сигурността и настоява конфликтът в Украйна да бъде решен по дипломатически път, без увеличаване на военната помощ. Миланович категорично отхвърля всякаква възможност „хърватски войници да участват в операции, свързани по какъвто и да било начин с конфликта на изток“.
Президентът разполага с достатъчно правомощия, за да подходи към исканията и желанията на Киев така, както според автора постъпват и българските власти – „творчески“, като приема само онова, което съответства на интересите на Хърватия. Показателно е, че в спора с премиера Пленкович президентът Миланович получава подкрепата и на висши хърватски военни, сред които и началникът на Генералния щаб генерал Тихомир Кундид.
Премиерът на Словения Янез Янша и президентът на Сърбия Александър Вучич
В Любляна словенският премиер Янез Янша беше посрещнат след завръщането си от Киев с протест срещу обещаната помощ за Украйна, която според общественото мнение е прекомерна. Дори предвидените за Словения по разпределението на НАТО 44 милиона долара военна помощ за Киев представляват значителна сума за малката алпийска държава, тъй като са съпоставими например с годишните разходи за култура или спорт. В парламента вече се е оформила устойчива група противници на подобни разходи, която е стигнала дотам, че е извоювала провеждането на референдум на 15 ноември тази година за излизане на Словения от НАТО.
Основният политически тласък за тази инициатива е дал председателят на словенския парламент и лидер на суверенистката партия „Правда“ Зоран Стеванович, което според автора показва, че идеята далеч не е маргинална.
Албания, Северна Македония и Черна гора не изразиха никакви възражения срещу текста, предложен от Киев, но и не възнамеряват да поемат реални финансови ангажименти, тъй като не разполагат с необходимите средства. Напротив, тези държави очакват допълнително финансиране от Брюксел именно заради политическата си позиция и предварително са готови да приемат всичко, което им бъде предложено. Така, според автора, става дума по-скоро за съюзници, които създават повече тежести, отколкото реална полза.
Никушор Дан, Мая Санду и В. Зеленски
На пръв поглед сред всички участници в срещата най-последователно лоялни към Украйна изглеждаха президентите на Румъния Никушор Дан и на Молдова Мая Санду. Но и при тях, според автора, отношенията с Киев могат да се окажат безпроблемни само временно. В румънското и молдовското общество все по-силно се засилват настроенията за връщане в националните граници на Черновицка област и южната част на Бесарабия в Одеска област, които според тези възгледи са били „несправедливо“ откъснати след Втората световна война. Повод за подобни претенции, според автора, е дала самата украинска власт, която в стремежа си да се разграничи от съветското минало денонсира пакта „Молотов – Рибентроп“.
Така „празникът на държавността и приятелството с Югоизточна Европа“ се превърна, според автора, в пореден фарс и изкривяване на действителността. Ако Киев продължи да действа по подобен начин, без особени усилия може да разруши и останалите си съюзи.
