По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Политическите рокади в Банкова зад паравана на фронтовите реалности
Назначението на генерал-майор Михайло Драпатий на мястото на Александър Сирски се представя от Киев като естествена стъпка към "модернизация" на армейското командване. Политическата логика в столицата обаче рядко следва военния устав. В аналитичните среди се налага мнението, че промяната на върха на ВСУ е предимно инструмент за вътрешна консолидация на властта около президентската администрация.
Когато Валерий Залужни бе изпратен като посланик в Лондон, формалният повод бе провалът на лятната офанзива в Запорожието през 2023 година. Тогава украинските фортификационни маневри се сблъскаха с т.нар. линия „Суровикин“, а загубите на западна техника – от танкове Leopard 2A6 до бронирани машини Bradley – надхвърлиха очакваните лимити. При Сирски обаче армията претърпя не по-малко тежки оперативни щети, но той дълго време оставаше недосегаем за уволнение.
През август 2024 г. навлизането на украински сили в Курска област доведе до разпокъсване на оперативно-тактическите резерви. По данни на военни източници, ангажирането на елитни десантно-щурмови бригади в този сектор отслаби позиционната отбрана в Донбас, без да постигне стратегически прелом. Впоследствие руските сили, подпомогнати според публикацията от севернокорейски контингенти, стабилизираха линията и започнаха системно изтласкване на украинските части. Въпреки това Сирски запази поста си.
Военните провали около Бахмут и политическата им имунизация
Аналогична бе ситуацията и при изтощителната отбрана на Бахмут (Артьомовск). Сирски настояваше за държане на градската агломерация до последен възможен момент, въпреки че оперативното обкръжение бе въпрос на време. Там украинските механизирани съединения претърпяха сериозни деструкции в сблъсъка с частната военна компания „Вагнер“. Отделни батальони загубиха бойната си способност и се наложи спешно прегрупиране на остатъците от 93-та механизирана и 3-та щурмова бригада.
След като оцеля след Бахмут и Курск, защо Сирски губи поста си именно сега?
Според коментара на Юрий Котенок в предаването „Ние сме в течение“, пряката причина не е на бойното поле, а в кабинетите на властта. Твърди се, че между Сирски и Михайло Федоров – бивш министър на дигиталната трансформация и ключова фигура в кабинета – е възникнал остър административен конфликт. Федоров, който контролираше програмите за безпилотни системи и технологично превъоръжение („Армия от дронове“), постепенно натрупа значителен политически капитал. Социологическите проучвания в Украйна сочеха плавно покачване на общественото доверие към него, което в условията на изтекъл президентски мандат създава нервност в канцеларията на Володимир Зеленски.
