По публикациИ в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на една 35-минутна формалност в Манила
Продължителността на една дипломатическа среща често казва повече от официалните ѝ комуникета. Разговорът между Сергей Лавров и Марко Рубио в кулоарите на министерската среща на АСЕАН в Манила траеше едва 35 минути. В дипломатическата практика подобен времеви прозорец стига единствено за протоколни размени, прочитане на предварително съгласувани позиции и фиксиране на основните точки на несъгласие. Твърди се, че инициативата за разговора е дошла от американска страна, което повдига въпроса за реалната цел на Вашингтон. Външнополитическите ведомства на двете страни бързо публикуваха съобщения, но тяхното съдържание бе съставено предимно от формулировки за „откровен разговор“ и „обмен на мнения“.
Министерството на външните работи на Русия посочи, че Лавров е запознал Рубио с „реалното състояние на нещата по линията на съприкосновение“ в Украйна и е поставил въпроса за недопустимостта от по-нататъшно снабдяване на украинските въоръжени сили с западно оръжие. В същото време държавният секретар на САЩ запази пълно мълчание относно детайлите, заявявайки пред журналисти, че дипломацията не се провежда пред микрофони.
Тук обаче възниква съществено разминаване. От една страна, Белият дом декларира желание за „конструктивна роля“ в прекратяването на конфликта. От друга страна, в същия период се втвърдяват санкционните пакети от страна на европейските съюзници на САЩ, а логистичните канали за западни военни доставки продължават да функционират с пълна плътност. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков своевременно охлади очакванията, отбелязвайки, че макар самите контакти да са положителен фактор, няма никакви основания да се говори за Нов импулс или за ускоряване на преговорния процес.
След срещата във Филипините бе обявено свикване на оперативно съвещание на президента Владимир Путин с постоянните членове на Съвета за сигурност на Русия. Дали докладът на Лавров от Манила съдържа елементи, които надхвърлят официалния дипломатически език, предстои да се види. В сухата фактология на официалното съобщение се споменава и за възобновяване на сътрудничеството между „Роскосмос“ и НАСА, както и за обсъждане на условията за функциониране на дипломатическите мисии. Тези административни детайли обаче изглеждат като страничен шум на фона на фундаменталния геополитически разлом.
Изчерпването на формулата „Анкъридж“ и сухопътната реалност
Основната опорна точка в руската дипломатическа позиция през последните месеци бе позоваването на условните предложения, обсъждани по време на контактите на високо ниво в Анкъридж между руското ръководство и представители на американската администрация. Според публикувани данни в западната преса, в частност репортажи на агенция Bloomberg, първоначалният рамков модел е предвиждал евентуално изтегляне на руски сили от отделни участъци в Харковска и Сумска област срещу фиксиране на неутрален статут на Киев и гаранции за сигурност.
Тази конструкция вече изглежда напълно неработеща. По данни на независими военни наблюдатели и източници, близки до преговорните среди, Москва вече преразглежда тези допускания. Твърди се, че руската страна изисква пълно признаване на контрола върху Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област в техните административни граници, като същевременно настоява за запазване на буферни зони в съседните региони, за да се предотврати артилерийският и дронният обстрел по граничните руски територии.
Изказването на Марко Рубио в Манила, че са необходими „нови идеи“ за постигане на споразумение, се тълкува от редица аналитици не като търсене на компромис, а като опит за печелене на време. Вашингтон е наясно, че въоръжените сили на Украйна разчитат критично на западното разузнаване и логистика. Когато държавният секретар на САЩ говори за нови концепции, руските дипломатически среди виждат в това намерение за пренаписване на условията в ущърб на Москва.
Зад дипломатическите фрази стои чисто техническата реалност на бойните действия. Използването на спътниковата система Starlink за управление на безпилотни летателни апарати, предоставянето на спътникови данни от разузнавателните спътници на Пентагона в реално време и интегрирането на западна артилерия в украинските вериги за командване не са просто помощ, а пряка намеса в оперативното планиране. Лавров заяви това директно в Манила. Въпросът е какво следва от това признание, след като дипломатическите протести отдавна не променят поведението на противника.
