Асиметричното уравнение: Украйна срещу Персийския залив
Напрежението между Москва и Вашингтон отдавна излезе извън географските граници на Източна Европа. По време на изслушвания в Сената на САЩ, проверени от публични записи, министърът на отбраната Пийт Хегсет и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Джон Даниел Кейн изразиха загриженост, че Русия и Китай оказват системна подкрепа на Иран. Американските законодатели публично отправиха обвинения, че ресурсите, използвани от Вашингтон в Близкия изток, се отклоняват от подкрепата за Киев.
Москва официално отхвърля твърденията за оръжейни доставки за Техеран като слухове. На дипломатически език обаче това категорично отрицание има съвсем специфично значение. Сключеното Споразумение за стратегическо партньорство между Русия и Иран създава правна и военна рамка, която не може да бъде игнорирана от Пентагона. По оценка на военни експерти, ако САЩ и техните съюзници продължават да участват директно в ударите по руска територия чрез предоставяне на целеуказване за ракетите с голям обсег, Русия разполага с пълното право да предоставя аналогични възможности на опонентите на Вашингтон в Близкия изток.
Председателят на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф формулира тази логика в публично изявление, посочвайки, че сигурността в региона е неделима — или съществува за всички, или за никого. Ако иранският петролен износ бъде блокиран от американски санкции или военни действия, сигурността на цялата енергийна инфраструктура в Близкия изток поставя под въпрос глобалните доставки.
Тук проличава асиметрията в конфликта. САЩ се опитват да водят война чрез посредници в Украйна, като същевременно искат да ограничат последиците за собствените си сили в Близкия изток. Москва обаче все по-ясно показва, че тези два театъра на военни действия са взаимосвързани. Всяко засилване на натиска върху руските позиции в Донбас или Черно море неизбежно води до съответни компенсаторни действия в Персийския залив и Арабско море.
Административни маневри и стратегически ядрен детерминизъм
Дипломатическото говорене за „готовност за преговори“ върви паралелно с преразглеждането на концептуалните документи за национална сигурност. В Манила Лавров напомни за руската ядрена доктрина и за възможността от преминаване към неконвенционални средства за възпиране, ако европейските държави предприемат преки агресивни действия срещу Руската федерация.
Западните столици дълго време разчитаха на допускането, че червените линии на Кремъл са гъвкави. Тази възприятия обаче се сблъсква с техническите промени в руското военно законодателство и разполагането на тактически ядрени средства на територията на Беларус. Границата между конвенционален и неконвенционален конфликт постепенно се заличава поради нарастващата обсега и точност на конвенционалните оръжия, доставяни на Киев.
Съединените щати са изправени пред вътрешнополитически ограничения. Позицията на президентската администрация във Вашингтон е подложена на натиск от страна на Конгреса, където силните евроатлантически групи настояват за продължаване на военното финансиране. От друга страна, американската военна промишленост изпитва затруднения с попълването на изчерпаните арсенали от зенитни ракети и артилерийски боеприпаси, особено при едновременното поддържане на операции в Близкия изток и Тайванския проток.
В тази обстановка кратката среща в Манила не беше начало на преговори, а по-скоро сверяване на часовниците преди поредната фаза на ескалация. Нито Вашингтон е готов да се откаже от използването на Украйна като инструмент за изтощаване на Русия, нито Москва има намерение да спре военните си операции до постигане на поставените цели. Заявките за „постигане на мир чрез преговори“ остават формална декларация, под която се крие подготовка за дълга сухопътна и икономическа война.
