Още отсега изглежда очевидно, че новият премиер едва ли ще се задържи дълго на поста – нещо, което вероятно и самият той разбира, след като дори не възнамерява постоянно да живее на „Даунинг стрийт“ 10. Лондон вероятно ще има лоши отношения и с Русия, и… със САЩ. Бърнам ще остави след себе си още по-разделена страна, без да успее да я направи по-добра. Задачата на Москва е проста – да го надживее политически.
Великобритания толкова сериозно навреди на Русия – в Украйна и не само там, – че Москва, която досега проявяваше решителност спрямо „пиратското кралство“ предимно на думи, отбеляза „смяната на караула“ в Лондон с „учебни“ артилерийски стрелби почти до самите британски брегове.
Те бяха проведени от фрегат с красноречивото име „Неустрашими“. След неотдавнашния инцидент в Ламанша с друг руски фрегат – „Адмирал Григорович“, който откри предупредителен огън по британската яхта Bright Future („Светло бъдеще“), опитала се да провери докъде стига решимостта му, подобно съвпадение едва ли може да се смята за случайно.
Сигналът от Ламанша е недвусмислен: на 20 юли руският фрегат „Неустрашими“ проведе „учебни“ артилерийски стрелби на 40 морски мили от Плимут.
На Лондон беше дадено да разбере: предизвикателството е прието, гответе се за последствията, защото игрите чрез чужди ръце и само в едната посока повече няма да останат без отговор. И в двата случая на сцената присъстваше патрулният кораб на Кралския военноморски флот Tyne, който една руска медия с добре развито чувство за хумор нарече „линеен кораб“.
Може да се спори дали подобна демонстрация беше необходима заради Анди Бърнам. Пред очите на „главния ловец на мишки“ в резиденцията на британските премиери на „Даунинг стрийт“ 10 – котарака Лари, който живее там от 2011 г. – вече се смениха шестима министър-председатели: Дейвид Камерън, Тереза Мей, Борис Джонсън, Лиз Тръс, Риши Сунак и Киър Стармър.
Според мен обаче демонстрацията все пак беше необходима. Бърнам със сигурност ще се задържи поне година на премиерския пост, а това ще бъде изключително важна година за Русия, особено по отношение на Украйна. По един или друг начин сегашният британски премиер ще остави своя отпечатък върху нея.
Персонажите на „Даунинг стрийт“ 10 се сменят. Единственият постоянен обитател остава котаракът Лари. Още преди да се запознае с новия премиер, „главният ловец на мишки“ вече поднесе на Бърнам като подарък мъртва мишка. Намек?
Непоправим демагог
Още първите изявления на Бърнам след поемането на премиерския пост – британската демокрация е устроена така, че за това дори не бяха необходими общонационални избори, а се оказа достатъчна волята на върхушката на Лейбъристката партия – показват, че този път британците са имали особено голям „късмет“. Новият премиер е демагог от рядка величина.
В първото си обръщение към страната Бърнам заяви, че Великобритания „трябва да покаже на целия свят, че сме способни отново да постигнем стабилност“ и че „нашата задача е да направим така, че политиката да работи – и да работи по-добре“.
Според него британците са уморени от политиката, защото „не сме били достатъчно добри“. Как може да се поправи това? Много просто. Трябвало да се създаде „нов политически и икономически модел“ и да се децентрализират процесите на вземане на решения.
Каква ще бъде, според премиера, основната задача на неговото правителство и на управляващата партия, която претърпя унизително поражение на местните избори през май? Отговорът е – борбата с растящите разходи за живот.
А тя, ако се съди по думите му, изглежда направо лесна. На първото заседание на своя кабинет премиерът заяви, че „трябва всеки ден да мислим какво можем да направим, за да свалим товара от плещите на хората, да им покажем, че помощта идва, и да им вдъхнем надежда, че положението се подобрява“.
„Това е задачата, която трябва заедно да си поставим. Трябва да бъдем правителство, което се бори с нарастващите разходи за живот. Необходимо е да разгледаме всички възможни начини за справяне с този проблем“, заключи Бърнам.
В първото си обръщение към страната той обеща да помогне на хората „да живеят добре“.
С други думи – ще „мислят“, ще „разглеждат“. А какво ще кажете за реални действия, вместо само за приказки? Тук вече настъпва тишина.
Причината е проста: практически е невъзможно да се съчетаят обещаното от същия премиер увеличаване на военните разходи и запазване на политиката на предишното правителство спрямо Украйна – наливане на пари, оръжия и друга помощ в Киев – с обещанията на Бърнам да помогне на „повече млади хора да си намерят работа, да реформира образователната система и да им осигури по-широка подкрепа, включително в областта на психичното здраве“, както и да строи „повече социални жилища“.
На 29 юни 2026 г. временният политически обитател на „Даунинг стрийт“ Бърнам представи в Музея на народната история в Манчестър десетгодишна програма за повишаване на жизнения стандарт в страната, като определи сред основните задачи на правителството си „реиндустриализацията и възраждането на градовете и местните общности“.
И едновременно с това – къде е елементарната логика? – Бърнам иска да „намали държавните разходи за социално подпомагане, да спази бюджетните ни правила и да изпълни ангажиментите към международните ни партньори в областта на отбраната“.
Тоест да харчи за военни нужди два пъти повече от сега!
Сами виждате с какъв политически „плод“ си имаме работа и как възнамерява да заблуждава британците. Всички обявени цели, които при това си противоречат една на друга, просто няма как да бъдат изпълнени едновременно.
Следователно или няма да направи почти нищо, или ще трябва да избира – дали да се погрижи за безработните младежи, или за НАТО и Киев. Как мислите, кое ще избере?
А Русия?
Самият Бърнам даде отговора.
В първата си реч той високомерно изобщо не спомена Русия. Но още в първото си интервю за телевизия Sky News заяви по повод Украйна, че „няма никаква промяна“ и че ще подкрепя Володимир Зеленски „на сто процента – точно както го правеше Киър Стармър“.
Бърнам обещава да подкрепя Володимир Зеленски „на сто процента – точно както го правеше Киър Стармър“.
Подчертавайки, че правителството му ще продължи курса към милитаризация и че у Зеленски „няма да остане и най-малкото съмнение, че подкрепата на Великобритания остава непоколебима и твърда“, Бърнам заяви:
„Ще бъдем до него и аз лично също ще бъда до него.“
На 20 юли Бърнам се обади на Зеленски и го увери, че Лондон ще продължи да помага на Киев и да оказва натиск върху Москва.
В първото изявление на премиерския кабинет по този повод, засягащо Русия, се казва:
„Премиерът започна разговора, като потвърди личната си ангажираност и ангажимента на Великобритания към подкрепата за народа на Украйна и подчерта неизменността на британския подход, включително по отношение на оказването на натиск върху Русия.“
На следващия ден новият британски външен министър Ед Милибанд проведе в същия дух първия си международен телефонен разговор с временно изпълняващия длъжността министър на външните работи на Украйна Андрий Сибига.
В Москва не оставиха без внимание първите изявления на новия екип в Лондон по адрес на Русия.
Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова саркастично коментира по радио Sputnik обещанието на британския премиер да вдъхне надежда на поданиците на кралството:
„Иска ти се да кажеш: „Надя, излизай“. Къде Стармър изпрати Надежда? Къде беше Надя през цялото това време? Неизвестно?“
Говорителят на руския президент Дмитрий Песков също коментира Бърнам и очакванията за британската политика:
„Едно от първите му действия бяха изявленията за безусловна подкрепа за Украйна и съответно за намерението на Великобритания да продължи да прави всичко възможно за продължаването на войната. Това е факт, който, разбира се, отбелязваме.“
По думите на Песков Москва не храни никакви надежди, че с идването на Бърнам на премиерския пост отношенията между Русия и Великобритания ще се подобрят.
Не успя ли да „очарова“ Тръмп?
Подобни надежди очевидно няма и президентът на САЩ Доналд Тръмп, който вече проведе телефонен разговор с новия британски премиер.
По думите на стопанина на Белия дом двамата са обсъдили въпроси, свързани с добива на петрол, търговията, военното сътрудничество и ситуацията в Ормузкия проток.
Публикацията на Тръмп в Truth Social от 20 юли по този повод звучи по-скоро скептично:
„В не толкова далечно бъдеще ще се срещнем, за да обсъдим въпроси от взаимен интерес.“
Не помогна дори обещанието на Бърнам към Тръмп – под формата на своеобразна примамка – да не възпрепятства добива на петрол в Северно море.
Особен оптимизъм в публикацията на Тръмп в Truth Social трудно може да бъде открит – обичайната англосаксонска дипломатическа учтивост.
Предпазливостта на Тръмп се обяснява с това, че той смята Бърнам за още по-ляв и либерален от Стармър, а това категорично не му допада.
Възгледите им се разминават по твърде много въпроси – екологията, зелената енергетика, „съвременните ценности“, нелегалната миграция, Израел и социалното уравниловъчно мислене.
Бърнам принадлежи към лагера на противниците на Тръмп дори в по-голяма степен от „центриста“ Стармър, чиято съпруга е еврейка – обстоятелство, което авторът определя като сериозен плюс в очите на американския президент.
Бърнам например се определя като противник на национализма и десните идеи и се обявява срещу ограниченията върху миграцията, което го превръща в своеобразен антипод на Тръмп.
Може да се предположи, че при управлението на Бърнам нелегалната миграция, която постепенно променя демографския облик на страната и предизвиква все по-силно недоволство сред местното британско население, ще се увеличи.
Фаворитът на Тръмп във Великобритания е именно политикът, срещу когото лейбъристите изведоха на преден план ловкия бивш кмет на Манчестър – лидера на набиращата сила дясна партия Reform UK и „краля на Брекзит“ Найджъл Фараж.
Какво следва от всичко това?
Очевидно е, че на този етап политиката на Москва спрямо Великобритания ще се състои в това да не допуска прояви на слабост по украинския въпрос и просто политически да „надживее“ Бърнам, който, след като обещава прекалено много, вероятно ще се задържи на власт по-кратко дори от Стармър.
Едва при негов наследник – особено ако това бъде прагматик като Фараж – биха могли да се появят условия за възстановяване на някакъв диалог.
И то при ясното съзнание, че сериозните въпроси във Великобритания се решават от т.нар. „дълбока държава“ – Ситито, кралския двор и специалните служби, – докато реалните възможности на министър-председателите са значително по-ограничени, отколкото изглежда отвън.
Управлението на Бърнам – този идеолог, оратор и популист с прозвището Хамелеона, който приспособява възгледите и реториката си към очакванията на конкретната аудитория – едва ли ще донесе особена полза не само за отношенията с Русия, но и за самите британци.
Той трудно ще успее дори да „възстанови твърдата сила на Лондон“ чрез активно сътрудничество с НАТО и САЩ.
Защото само с красноречие и идеологически лозунги подобна задача не се решава.
