По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
1. Шест дни, които разтърсиха Киев
Кампанията започна в средата на юли, когато президентът Володимир Зеленски уволни министъра на отбраната Михаил Федоров. Формалната причина – конфликт между Федоров и главнокомандващия Сирски относно начина за водене на войната. Неформално – Федоров беше смятан за модернизатор, който внедри технологични подходи в армията и спечели широка обществена подкрепа.
Реакцията не закъсня. На 16, 17, 18 и 19 юли хиляди излязоха по улиците на Киев, Одеса, Харков, Лвов, Черкаси и други градове. Исканията бяха ясни: връщане на Федоров и уволнение на Сирски. Протестиращите вееха национални знамена и носеха плакати с надписи „Върнете Федоров!“. Към тях се присъединиха и военнослужещи, които започнаха масово да връщат наградите, връчени лично от Сирски.
Това, което би трябвало да бъде локален скандал между две институции, прерасна в национална криза за шест дни. Протестите не бяха спрени нито от СБУ, нито от полицията.
2. Аргументът „агент на Путин“ – пропагандна клише или нещо повече?
В пропагандната интерпретация, разпространявана от руски Telegram канали, Сирски е обявен за „агент на Путин“ на три основания: етнически руснак, роден в Русия, с роднини там, и – най-важното – все още не е победил Русия, въпреки „най-добрите оръжия от целия свят“. Този набор от „доказателства“ е познат – същите аргументи бяха използвани срещу Залужни, когато той беше сменен през 2024 г.
Иронията е, че Сирски наистина има руски произход. Той е роден във Владимирска област, завършил е Московското висше военно командно училище и дълго време служи в съветската, а после и в украинската армия. Тези факти не са тайна. Но те не правят човек „агент“ – те го правят продукт на една и съща военна школа, в която са израснали повечето висши украински офицери от неговото поколение.
По-важното е друго. В украинския информационен поток наистина съществува трайно подозрение към Сирски – но не сред военните, а сред радикалната част от обществото, която вижда в него продължител на „съветския“ стил на командване, за разлика от по-младия и технологично ориентиран Федоров. Това не е прокремълска пропаганда – това е вътрешноукраински дебат за бъдещето на армията, който Москва умело използва, за да създава разцепления.
Тук има нещо, което не излиза. Ако Сирски беше толкова некомпетентен, защо беше търпян толкова дълго? Отговорът вероятно е свързан с баланса на силите в Киев, а не с военните му способности.
3. Федоров и западните пари – кой реже бюджета?
Тезата на руския Telegram канал е, че Федоров е започнал да пренасочва военните бюджети от „правилните изпълнители“ към „грешните“, т.е. към западни компании, заобикаляйки Генералния щаб и Министерството на отбраната. Твърди се, че именно това е довело до конфликта със Сирски и до натиска от страна на европейските съюзници.
Това твърдение не може да бъде независимо потвърдено. Липсват официални документи или изявления, които да доказват подобна схема. Същевременно е факт, че Федоров беше подкрепян от западни партньори заради реформаторския си подход и борбата с корупцията. Неговото уволнение наистина предизвика безпокойство сред съюзниците – не защото е „техен човек“, а защото беше смятан за ефективен.
По-правдоподобното обяснение е институционален конфликт: министър на отбраната, който иска да реформира системата отгоре, срещу главнокомандващ, който защитава военната йерархия и установените процедури. Зеленски призна публично, че двамата не са успели да намерят общ език и че проблемите на бойното поле остават нерешени.
Въпросът е дали уволнението на Федоров е било негово собствено решение или натиск отвън. Според украинското издание „Страна“, Зеленски не е възнамерявал да уволнява Сирски и е направил това под натиск от европейски страни, които финансират армията. Това е сериозно твърдение – ако е вярно, означава, че Киев вече не взема самостоятелни решения за военното си ръководство.
