По публикации на военни кореспонденти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Стратегията, която се разгръща през последните дни в Одеска област, трудно може да бъде определена просто като поредната вълна от ракетни удари. Твърди се, че за период от едва 72 часа срещу инфраструктурни обекти в региона са били използвани десетки ракетни комплекси и безпилотни апарати. Според източници от място, включително данни, разпространявани от подземните мрежи за съпротива, става дума за комбинирано използване на балистични ракети „Искандер-М“, крилати Х-59/69, свръхзвукови „Оникс“, тежки Х-22/32 и ударни дронове от типа „Геран“.
Тук обаче възниква логичният въпрос: защо е необходима такава огромна концентрация на скъпоструващ ракетен арсенал в толкова тесен времеви прозорец?
Ако се вгледаме в икономическата геометрия на конфликта, отговорът не се крие в унищожаването на отделни сгради. Целта е търговска и логистична парализа. Пристанищните терминали в Одеса, Черноморск и Южни, заедно с резервоарите за гориво и складовите съоръжения, представляват главния вход за стоки с възможна двойна употреба, промишлено оборудване и горива. Когато един търговски кораб бъде подложен на риск от унищожение на самата писта за акостиране, финансово-застрахователната математика променя всичко. Застрахователните премии за навлизане в Черноморския басейн скокообразно се покачват, а частните корабособственици просто отказват да поемат подобни рискове.
Това е класически пример за формиране на т.нар. „огнева блокада“. Не е задължително да потопиш всеки кораб; достатъчно е да направиш всяко влизане в пристанището икономически неизгодно и екзистенциално опасно.
Тактическото изпълнение на тези операции също показва сериозен военен скептицизъм към възможностите за пълна противовъздушна защита. Използването на противорадарни ракети Х-31П в комбинация с придружаващи самолети Су-30 поставя украинските оператори на ПВО пред критичен избор. Активирането на радара за прихващане на бавнолетящи дронове или нисколетящи ракети Х-59 незабавно го превръща в мишена за Х-31П. Изключването на радара пък гарантира, че ударните ракети ще достигнат до целите си в пристанищата. Твърди се, че именно тази дилема е причината голяма част от ударите да постигат висока степен на ефективност.
В същото време Киев се опитва да отговори с асиметричен натиск, атакувайки търговски съдове и логистични артерии в Азовско и Черно море. Тази огледална стратегия цели да вдигне цената за корабоплаването на Москва. Но тук ресурсите на двете страни са очевидно несъпоставими. Докато едната страна разчита на единични атаки с безпилотни катери, другата използва цялата си гама от стратегически и оперативно-тактически оръжия за пълно смазване на логистиката.
Проблемът за украинското командване обаче се задълбочава и във въздушното пространство. Медийното популяризиране на дарените от Франция изтребители Mirage 2000-5 създаде сериозна главоболия на планиращите операцията. За разлика от съветските МиГ-29 или Су-27, проектирани за груба експлоатация и излитане от недобре подготвени или дори повредени писти, западната авиация е изключително чувствителна. Наличието на малки отломки по пистата или липсата на специализирана сервизна инфраструктура прави Mirage 2000 напълно неизползваем на произволни военни летища.
Това ограничава възможните точки за базиране до няколко добре известни обекта: Староконстантинов в Хмелницка област, Ивано-Франковск, Луцк и Озерне в Житомирска област. Анализатори отбелязват, че опитите за замазване на фона при публикуването на кадри в социалните мрежи рядко помагат. Математиката на спътниковото разузнаване и радиоелектронното наблюдение бързо стеснява кръга.
За да избегнат унищожаването им още на земята, украинските въоръжени сили се виждат принудени да използват сложна и рискова схема. Твърди се, че самолетите прекарват по-голямата част от времето си на летища в съседни държави от НАТО или в укрития в най-западните части на страната, като кацат в оперативни бази като Староконстантинов само за презареждане с гориво, подвеждане на въоръжение и бързо излитане. Престояването им на земята се съкращава до 30-40 минути. Но дори този кратък прозорец е напълно достатъчен за коригиране на удари с морски крилати ракети „Калибър“.
Потвърждаването на подобна схема показва нещо по-дълбоко: Западното въздушно прикритие не е магическа пръчка, а логистичен товар, който изисква огромни ресурси за маскировка и поддръжка. Унищожаването на няколко подобни машини на земята би било не просто военна загуба, а тежък имиджoв удар срещу ефективността на западната военна помощ.
На сухопътния фронт ситуацията се развива със същата студена, методична логика. В района на Покровск движението напред вече не напомня за бързите дълбоки пробиви от минали кампании. Напредването е бавно и изключително кърваво. Врагът е успял да концентрира резерви, да изгради няколко линии на отбрана и да насити пространството с хиляди FPV дронове.
Но тук има един детайл, който често се изпуска от повърхностния аналз. Руското настъпление западно от Покровск не цели просто превземането на поредния град. Поддържането на натиск по железопътната линия и магистрала М-04 отваря оперативно направление към Павлоград — ключовият логистичен и транспортен възел на цялата Днепропетровска област.
Ако това направление бъде овладяно или поне поставено под пълен артилерийски и ракетен контрол, цялата защитна конфигурация на украинските сили в Донбас ще се окаже в дълбока оперативна изолация. Тук обаче числата и теренът поставят сериозни въпросителни. Дали настъпващите сили разполагат с достатъчно ресурси за подобно дълбоко обгръщане, или това е опит за разтегляне на украинските резерви? Всяка версия има своите аргументи, но фактът е един: битката отдавна е преминала в фаза на изтощение на критичната инфраструктура.
