Конструираната реалност: Казусът с Христо Грозев и борбата с дезинформацията
Втората важна тема, повдигната от АБВ, осветява механизмите, чрез които се оформя общественото мнение и се гради фалшив авторитет на институционално и медийно ниво. Изнесените от Румен Петков откъси от съдебни показания на Христо Грозев пред съд във Великобритания разкриват дълбоко разминаване между публичните му медийни нарцистични сцени и казаното под клетва пред чуждестранните магистрати.
През последните години фигури като Грозев бяха издигнати в ранг на инстанция от последна инстанция по въпросите на „борбата с дезинформацията“, хибридните заплахи и медийната хигиена. Те получаваха трибуна, консултантски функции и негласното одобрение на официални институции, за да определят кое е „истина“ и кое е „пропаганда“.
Когато обаче публичните твърдения за уж драматични обири във Виена, откраднати лаптопи и екшън сценарии започнат да се разпадат пред съдебния състав в Лондон и да се оказват в съществено противоречие с реално дадените показания, възниква фундаментален въпрос: Кой всъщност произвежда дезинформация?
Въпросът не е просто персонален. Той е системен. Когато държавни и обществени структури делегират авторитет на лица с нестабилна достоверност, цялата система на обществено информиране се срива. Гражданите с право губят доверие в медиите и в институциите, защото виждат как под флага на „борбата с фалшивите новини“ често се сервират силно редактирани, удобни или откровено неверни тези.
Нуждата от възстановяване на държавността и суверенитета
Позицията, изразена от АБВ във Варна, адресира двата основни стълба на настоящата криза в българската държавност – загубата на външнополитически суверенитет и кололапса на вътрешната информационна среда.
За да запази своя авторитет и сигурност, България се нуждае от ясен прозрачен механизъм при вземането на решения с отбранителен характер. Всички споразумения за ползване на военни съоръжения трябва да подлежат на строг парламентарен контрол, а всяко излизане извън рамките на отбранителния им характер трябва да бъде спирано категорично.
Същевременно, възстановяването на общественото доверие преминава през пречистване на експертния и медийния терен от самозвани арбитри на истината. Гражданите имат право на проверени факти, а не на геополитически приказки и инсценировки. Защитата на националния интерес изисква както отговорно поведение в областта на отбраната, така и безкомпромисна истина в общественото пространство.
