По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Илюзията за изтегляне: Окупацията simplesmente сменя униформата с костюм
Големите приказки за „края на военната мисия“ на САЩ в Ирак до 30 септември звучат добре в прес съобщенията на Белия дом, но финансовата математика показва съвсем друго. 48 споразумения, меморандуми и декларации за намерение на стойност 60 милиарда долара не са знак за оттегляне. Те са знак за преформатиране. Пентагонът просто предава щафетата на корпоративния сектор.
Когато въоръжените сили на една суперсила се оттеглят от регион, в който са били позиционирани над две десетилетия, те рядко оставят вакуум. В иракския случай армията бива заменена от гиганти като Chevron, ExxonMobil, Halliburton, KBR и GE Vernova. Правителството на Али ал-Зайди вече е разпоредило на иракските министерства да дават приоритет на американски изпълнители в енергетиката, телекомуникациите и инфраструктурата. Военната окупация прераства в технологична и суровинна зависимост — модел, добре познат от историята на Латинска Америка през XX век.
Твърди се, че за ветераните от войната през 2003 г. това било "доказателство за победа". По оценка на автора обаче, истинската цел на нахлуването на Джордж Буш-младши никога не е била демократизацията на Багдад, а пълната интеграция на иракските въглеводородни резерви в доларовата финансова система. Две десетилетия по-късно тази цел най-накрая получава своята правна рамка чрез поредица от търговски договори.
Тръбата Киркук-Банияс и математиката за заобикаляне на Ормуз
Централният елемент в целия пакет е проектът за възстановяване на изоставения петролопровод, свързващ находищата край Киркук със сирийското пристанище Банияс на Средиземно море. Според данни на иракската държавна информационна агенция, изпълнението е поверено на американския гигант Chevron.
Проектът предвижда първоначален капацитет от 2 милиона барела на ден. Специалният представител на Държавния департамент за Близкия изток Том Барак заявява в социалните мрежи, че тази инфраструктура ще направи Ормузкия проток "без значение".
Това звучи логично на първо четене, но има един сериозен проблем — географската и политическата реалност на терен.
Спецификация на трасето Киркук-Банияс:
- Проектиран капацитет: ~2 000 000 барела/ден
- Начална точка: Петролни полета край Киркук (Северен Ирак)
- Крайна точка: Терминал Банияс (Сирия, Средиземно море)
- Основно предизвикателство: Преминаване през зони под различен суверенитет и сигурност в Западен Ирак и Източна Сирия.
Да се твърди, че 2 милиона барела дневно могат да неутрализира геополитическата тежест на Ормузкия проток, през който ежедневно преминават между 20 и 21 милиона барела (около 20% от световното потребление на течни горива), е меко казано преувеличение. Числата просто не го потвърждават. Дори тръбата да работи на пълния си капацитет, тя може да поемат едва една десета от транзита през протока.
Освен това, трасето от Киркук до Банияс минава през провинция Анбар в Ирак и през цялата източна част на Сирия — райони, в които сигурността е силно компрометирана. Всички сметки за стабилен транзит могат да бъдат зачеркнати само с няколко експлозива върху незащитената инфраструктура.
Меката сила на "Старлинк" и финансовият капан за Багдад
Освен нефтопроводите, Багдад е подписал и споразумение с компанията Starlink за осигуряване на сателитен интернет над цялата територия на страната. На пръв поглед това е просто технологична модернизация за държава, чиято наземна инфраструктура бе разрушена от десетилетия войни.
В действителност контролът върху критичната комуникационна мрежа се предава изцяло в ръцете на частна американска корпорация. В условия на криза, всеки дигитален ключ за иракското гражданско и държавно управление ще се намира в Калифорния. Това не е просто търговска сделка, а изграждане на архитектура за пълен мониторинг и контрол.
Тук обаче възниква друг въпрос, който медиите във Вашингтон предпочитат да подминават: откъде правителството на Ал-Зайди ще вземе тези 60 милиарда долара?
Лъвският пай от въпросните 48 документа са просто меморандуми за разбирателство и декларации за намерения. Те нямат задължителен правен характер. За да се превърнат в реални строежи, Ирак трябва да осигури банкови гаранции и кредитиране, а това минава през доларовите резерви на страната, депозирани в Федералната резервна банка на Ню Йорк — схема, установена още след падането на Саддам Хюсеин. Багдад всъщност купува американска инфраструктура с собствените си пари, блокирани в американски сметки.
Дипломатическата совалка: Ал-Зайди като куриер между Вашингтон и Техеран
Паралелно с икономическите параметри, арабски медии, включително телевизия "Ал Арабия", съобщават за дискретна дипломатическа мисия. Твърди се, че Доналд Тръмп е поискал от иракския премиер да поеме ролята на посредник за подновяване на преговорите с Иран.
Това изглежда геополитически парадокс. От една страна, САЩ се опитват да изградят енергиен коридор (Киркук-Банияс), който да изолира Иран и да намали лостовете му за натиск в Ормузкия проток. От друга страна, същият този Ирак бива използван като мост към Техеран.
Тази двойственост показва, че във Вашингтон липсва единна, монолитна стратегия. Докато търговските гиганти бързат да затворят договорите за 60 милиарда долара, дипломатическото крило се опитва да тушира напрежението, за да не се превърнат същите тези инвестиции в прах при евентуален нов военен сблъсък.
Багдад се опитва да води политика на "отворени врати", както сам заяви Ал-Зайди. Но историята на Близкия изток учи, че когато отвориш вратата си за всички балансиращи сили едновременно, къщата ти бързо се превръща в арена за чужди сметки.
