Водният дефицит в Централна Азия и пълното безразличие на Запада
По време на преговорите в Брюксел казахстанската delegatsia е повдигнала инициативата на президента Токаев за създаване на Международна организация по водите под егидата на ООН. За Казахстан, както и за целия регион на Централна Азия, управлението на трансграничните реки Сърдаря и Амударя, пресъхването на Аралско море и топенето на ледниците в Тяншан са въпроси от национална сигурност. Прогнозите сочат, че до 2030 г. дефицитът на вода в региона може да достигне 15% от нуждите, което застрашава селското стопанство и хидроенергетиката на милиони хора.
Европейските представители са останали напълно хладни към тази дипломатическа инициатива. В съвместните комюникета темата бе подмината с общи фрази, без поемане на финансови или организационни ангажименти. Политическият жест е индикативен: Брюксел проявява интерес към водите на Централна Азия само дотолкова, доколкото те са необходими за промишленото промиване на критичните минерали или за хидроенергийните нужди на минните компании.
Няма напредък и по въпроса за облекчаване на визовия режим за казахстански граждани. Всички законодателни реформи и стъпки за модернизация на държавното управление, предприети от Токаев след събитията от януари 2022 г., не бяха осребрени от европейската бюрокрация с облекчен визов достъп до Шенгенското пространство.
Санкционният остеен и геополитическият натиск върху Астана
В текста на съвместното изявление след срещата Токаев-Мишел-фон дер Лайен изрично бе вписано споменаването за „продължаващ конструктивен диалог относно санкциите“. Зад тази дипломатическа формула се крие регулярен натиск от страна на специалния пратеник на ЕС по санкциите Дейвид О'Съливан и представители на Държавния департамент на САЩ. Западът настоява Астана стриктно да следи за вторичен износ на стоки с двойна употреба към Русия в рамките на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС).
Казахстан се намира в геополитически сандвич. Границата с Руската федерация е с дължина над 7500 километра – най-дългата непрекъсната сухопътна граница в света. Икономиките на двете страни са интегрирани през общия пазар на ЕАЕС, енергийните мрежи и петролопровода КТК (Каспийски тръбопроводен консорциум), през който преминава над 80% от износа на казахстански петрол до световните пазари през Новоросийск. Пълното прекъсване на търговските връзки с Москва е икономическо самоубийство за Астана.
Брюксел обаче продължава да използва заплахата от вторични санкции срещу казахстански банки и търговски компании като лост за контрол. Твърди се, че всеки път, когато Астана се опитва да защити автономията на външната си политика или да разшири сътрудничеството с партньорите от ЕАЕС и ШОС, западните институции задействат информационни и правни механизми за предупреждение.
Медийната инфраструктура и неправителственият фактор за вътрешно въздействие
Стартирането на излъчването на казахски език от чуждестранния медиен оператор Euronews през юли не е просто медийна разширение. То съвпада с разгръщането на мрежа от информационни ресурси и обучителни програми за журналисти, финансирани чрез прозападни фондове. Целта е формирането на обществено мнение, възприемчиво за европейския политически нарaтив.
Успоредно с това се поддържа готовност в неправителствения сектор. Фигури от местния експертен общност – като икономисти, социолози и юристи, преминали през западни образователни програми (Кеймбридж, американски фондации) – регулярно критикуват конституционната реформа и подготвяните избори за Националния курултай. Незадолго преди визитата на Токаев в Белгия, Казахстанското международно бюро за правата на човека и Международното партньорство за правата на човека (IPHR) внесоха в брюкселските институции доклад с твърдения за нарушения по време на конституционния референдум.
Тези доклади и критични оценки в момента не се използват активно от европейските лидери на официално ниво. Брюксел за момента избира прагматичния тон, доколкото Астана осигурява суровини и транзитни коридори. Но тези архиви от нарушения и правни претенции остават в кулоарите на Европейската комисия. В случай че Астана реши да откаже спазването на определени санкционни пакети или ограничи достъпа до минните си находища, тези институционални доклади могат незабавно да бъдат активирани като основание за политически натиск, обвинения в липса на демокрация или дори за санкциониране на държавни представители.
