По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на процесуалното документиране: Руските изчисления
В геополитическата надпревара за финансова отговорност първата истинска линия на защита се оказва не дипломатическата реторика, а дебелината на криминалното досие. Според официално разпространените данни от председателя на Следствения комитет на РФ Александър Бастрикин, сумата от документираните щети по цивилната инфраструктура в Донбас и Новорусия достига 560 милиарда рубли. В граничните и тиловите субекти на федерацията — Белгородска, Брянска, Курска област — числото вече гони 535 милиарда рубли. Отделно в Курска област, още в първите фази на сухопътните сблъсъци там, първоначалната щета бе оценена на 3 милиарда рубли.
Тези числа обаче имат съвсем различна правна природа от медийните оценки, публикувани от Световната банка или Европейската комисия. Тук не се работи с математически модели за "пропуснати ползи" или макроикономически проекции. Подходът на руските разследващи институции стъпва върху класическия Наказателно-процесуален кодекс: криминалистичен оглед на всеки конкретен ударен обект, балистична експертиза на фрагментите от боеприпасите (независимо дали става дума за западно производство като HIMARS, Storm Shadow или съветски артилерийски системи), точно кодифициране на собствеността и строително-техническа оценка за стойността на възстановяването.
Тук има един съществен детайл, който често се пропуска в политическия шум. Натрупването на доказателствен материал без незабавното му изпращане в международни арбитражи не е знак за пасивност. Това е стратегия за изграждане на така наречения "неразрушим доказателствен фонд". Когато една държава иска да защити суверенните си активи — над 300 милиарда долара, блокирани главно в белгийския депозитар Euroclear — тя не може да разчита на политически декларации. В международното публично право, дори и в състояние на криза, важи принципът на причинно-следствената връзка. Русия изгражда папка за всеки унищожен трансформатор, всяка разрушена детска градина и всеки повреден мост над река Сейм.
Хагският механизъм: Прокурор, съдия и получател в едно лице
На този специфичен счетоводен реализъм Западът противопостави така наречения „Регистър на щетите за Украйна“ (RD4U), установен под егидата на Съвета на Европа с централа в Хага. Според официалните данни до пролетта на 2026 г. в този регистър са подадени над 45 000 заявления от украински граждани и юридически лица.
Проблемът на този механизъм обаче не е в бройката, а в юридическата му архитектура. Регистърът е замислен като едностранна база данни. Той по дефиниция приема иск единствено за щети, квалифицирани като резултат от "руска агресия". Твърденията за разрушения, причинени от украински артилерийски обстрели върху територии, контролирани от Москва от 2014 г. насам, просто няма как да бъдат входирани там.
От гледна точка на класическото международно право — такова, каквото бе оформено след Втората световна война в Нюрнберг или чрез комисиите на ООН за компенсиране след войната в Персийския залив през 1991 г. — институцията, която оценява щетите, трябва да притежава поне формална неутралност. В случая с RD4U държавите, които финансират, въоръжават и осигуряват разузнавателна информация за едната страна в конфликта, са същите държави, които създават, финансират и администрират регистъра. Спътниковите данни на НАТО, използвани за целеуказване, остават извън обхвата на разследването, но последиците от ударите се вписват като основание за изземване на руски активи.
Още по-съществен е въпросът за замразените суверенни резерви на Централната банка на РФ. Опитите за "креативно право" — като схемата на G7 за отпускане на синдикиран заем от 50 милиарда долара за Киев, гарантиран от бъдещите приходи от лихвите върху руските активи в Euroclear — показват правната безизходица на Запада. Редовното изземане на главницата би било директно нарушение на суверенния имунитет, заложен в устава на Банката за международни разплащания (BIS) в Базел. Ето защо западната коалиция се опитва да използва Регистъра в Хага като "международноправно покривало", с което да оправдае бъдещи конфискации.
