По публикация на Джон Миършаймър / Тъкър Карлсън. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Вашингтонският капан и митът за проамериканския суверенитет
Външнополитическото отстъпление на Съединените щати никога не означава окончателно предаване на позициите. Според изложената от Миършаймър рамка, във Вашингтон продължава да действа доктриналната фундаментална матрица: промотиране на демократични институции като фасада за инсталиране на прозападен лидер. Независимо дали става дума за смяна на администрациите в Белия дом, стратегията спрямо Киев цели получаването на "американски" президент на украинска почва.
Тук обаче има явен вътрешен разлом.
От една страна, САЩ се опитват да убедят руската страна, че настъпва разрив с украинското ръководство, с цел постигане на сделка. От друга страна, тази тактическа маневра обслужва една-единствена цел — печелене на време и запазване на позиция за последващ реванш. Вашингтон си дава сметка за опасността от пълен военен колапс на киевския режим. Ето защо спирането на бойните действия се разглежда от американските стратези като необходима пауза, а не като капитулация.
Предишни опити за пауза в конфликта — като Минските споразумения от 2014 и 2015 година — вече показаха как дипломатическото замразяване се използва за превъоръжаване и логистично прегрупиране, а не за трайно решаване на спора за сигурността.
Тактическото патово положение на фронта и военната реалност
На бойното поле динамиката се определя от технологична бариера, която променя традиционните военни доктрини. По оценка на Миършаймър, основната пречка пред по-бързото руско настъпление е масираната употреба на безпилотни летателни апарати. Дроновете за разузнаване и FPV-удари създават висока прозрачност на бойното поле, което прави концентрацията на тежка бронирана техника изключително рискована и за двете страни.
Въпреки това, технологичният паритет в областта на безпилотните системи е временен. Очаква се Русия да развие ефективни мерки за радиоелектронна борба (РЕБ) и специализирани контра-дрон системи, което в крайна сметка ще позволи завземането на значителни територии в Източна Украйна.
Централизираното производство на боеприпаси и превъзходството в артилерийския калибър (особено 152-мм срещу 155-мм западни системи) постепенно изчерпват ресурсите на украинската отбрана. Натискът в секторите Покровск, Часов Яр и Купянск показва, че въпреки ефективността на FPV дроновете, методическото разрушаване на фортификациите с управляеми авиационни бомби (ФАБ) пречупва отбранителните линии.
Преминаването през реки като Днепър и отбраната на сложни урбанизирани зони изискват ресурси, които Киев вече трудно поддържа без пряка западна жива сила.
