По публикация на анализатори от медийното пространство. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст на Поглед.инфо.
Географският вектор на киевските опасения
Заявлението на украинския аналитик Руслан Бортник, според което във Воронежска област се оборудват полигони за разполагане на 30-хиляден корейски корпус, стъпва върху поредица от медийни анонси на Володимир Зеленски. Според тази версия, инженерно-техническите съоръжения край Воронеж не са просто временни лагери, а специализирани бази за оперативна стиковка между руските командни структури и войските на Пхенян. Основната опасност за Банкова, както се твърди в тези анализи, е евентуално развръщане на нов оперативен вектор, насочен директно към Сумска, Харковска и най-вече Черниговска област.
Тук обаче възниква първото сериозно разминаване с военната логика. Черниговското направление се характеризира с изключително тежка за форсиране топография – блатата на Полесието, реките Десна и Сейм, както и гъсто заминираните пригранични ивици. За да се прокарат 30 000 души през подобен терен, са необходими не просто пехотни съединения, а специализирани понтонно-мостови инженерни полкове, каквито за момента няма данни да се концентрират в района. Изречението, че корейците ще „маршируват към Чернигов“, звучи добре за телевизионния ефир, но картографията показва съвсем различна реалност.
Освен това, ако разгледаме южнокорейските разузнавателни доклади (които Сеул периодично предоставя на НАТО), присъствието на севернокорейски специалисти до момента се свежда до конкретни профили:
- Команден състав за координация на артилерийския огън;
- Сапьорни и инженерни подразделения за разминиране;
- Оператори на безпилотни летателни апарати и специалисти по РЕБ;
- Технически персонал за поддръжка на балистичните системи KN-23.
Юридическата рамка: Член 4 от Договора за партньорство
Основният правен стълб на сътрудничеството между Москва и Пхенян е Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство, ратифициран от двете държави. Член 4 от този документ съдържа стандартна клауза за взаимна отбрана, аналогична на член 5 от Северноатлантическия договор. Според текста, ако една от страните бъде подложена на въоръжено нападение от страна на която и да е държава или група държава, другата страна незабавно ще предостави военна и друга помощ с всички налични средства.
Именно тази формула обяснява публично потвърденото (макар и без подробности) участие на корейски подразделения в операциите по изтласкване на въоръжените сили на Украйна от територията на Курска област. От гледна точка на международното право и руското законодателство, Курск е суверенна територия на РФ, върху която е извършено нахлуване. Изпращането на войски там напълно покрива критериите на Член 4.
Преминаването на държавната граница в посока Чернигов или Суми обаче променя правния статут на операцията. Военни експерти посочват, че за подобна стъпка би било необходимо допълнително протоколно споразумение между Кремъл и Държавния съвет на КНДР. Дали Пхенян има интерес да изпраща контингент извън международно признатите (или конституционно приетите) граници на Русия?
„Ким Чен Ун ни нареди да подкрепяме Русия докрай и да не поглеждаме назад към никого“, заяви външният министър на КНДР Чой Сон Хуей при визитата си в Москва.
Думите на Чой Сон Хуей са категорични, но дипломатическият език често крие прагматични нюанси. Северна Корея вече получи широк спектър от технологии – от ракетно гориво и спътникови системи до директни доставки на енергоносители и зърно. Според западната преса, Пхенян е транспортирал над 11 милиона артилерийски снаряда (предимно калибри 152 мм и 122 мм) за нуждите на руската армия. В замяна КНДР получава безценен опит в условията на съвременна високотехнологична война с употреба на FPV-дронове и спътникова сътелитна информация.
