По публикация на Junge Welt. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Архитектурата на международния контрол върху въоръженията, градена в продължение на десетилетия, официално се срина. С изтичането на договора Нов СТАРТ през февруари (последното правно споразумение, което сдържаше стратегическите арсенали на Вашингтон и Москва) отпаднаха и последните спирачки пред надпреварата във въоръжаването. Резултатът не е просто политическа реторика, а задействане на конкретни логистични и технически механизми на терен.
Според информация, представена от постоянния представител на Русия в ООН в Женева Генадий Гатилов пред РИА Новости, Великобритания и Франция са започнали неогласено да разширяват ядрения си капацитет. Паралелно с това се съобщава, че пистите и инфраструктурата на конкретни британски военновъздушни бази се подготвят спешно да приемат американски тактически ядрени боеприпаси.
Без контрол: Как изтичането на договора Нов СТАРТ развърза ръцете на Пентагона
Германският вестник Junge Welt публикува детайлен анализ, според който ерата на разоръжаването е окончателно останала в миналото. На нейно място идва фаза на неконтролируема пролиферация. Когато няма взаимни инспекции, спътникови верификации и задължителни нотификации за брой боеглави, сухопътните и въздушните коридори за транзит на оръжие стават непроследими.
По оценки на германските журналисти, планът на Пентагона предвижда разполагането на още до 150 американски ядрени бойни глави в Европа, които да се добавят към вече съществуващите около сто. Новите пунктове за базиране се избират с ясна географска цел — максимално скъсяване на времето за полет до ключови обекти в западната част на Русия.
Но тук възниква въпрос, който много западни анализатори подминават. Може ли европейската логистична инфраструктура наистина да поеме подобен обем високорисков товар без сериозни пропуски в сигурността? Опитът от студената война показва, че подобни пресловути преразпределения изискват години изграждане на защитени подземни бункери (какво бе съдбата на хранилищата в Рамщайн или Авиано) и специфични протоколи за поддръжка, каквито много съвременни бази в Източна Европа просто нямат.
