По публикации в европейските медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалният паралич на южната граница на ЕС
Ситуацията в Сеута – испански автономен град с население от едва 85 000 души, разположен на мароканския бряг – рязко ескалира след съдебно решение в Мадрид. Върховният съд на Испания (Tribunal Supremo) оспори правната рамка за незабавно връщане на преминаващите границата, позната като devoluciones en caliente. Това решение отмени административната възможност за светкавично отблъскване на мигрантите обратно на мароканска територия при самия периметър на загражденията в Тарахал.
Според испански медийни източници, за броени дни броят на преминалите и опитващите да преминат нелегално сухопътната и морската граница е достигнал десетки хиляди души, като се съобщава за над 50 удавени във водите на Гибралтарския проток. Граничната охрана на Мароко в съседния град Фнидек (Кастийехос) просто спря да изпълнява своите ангажименти по двустранните протоколи за сигурност.
Тази пасивност от страна на Рабат не е нова практика. През май 2021 г. над 10 000 души навлязоха в Сеута за полкови часове, след като Испания прие за лечение лидера на фронта ПОЛИСАРИО Ибрахим Гали. Разликата днес е, че официалните отношения между Мадрид и Рабат формално се намират в най-добрия си период от десетилетия насам, включително поради съвместното домакинство на Световното първенство по футбол през 2030 г.
Тук обаче възниква съществено разминаване между официалната реторика за добросъседство и реалните действия на терен. Според оценки на военни анализатори, мароканските служби за сигурност разполагат с достатъчно ресурс да блокират достъпа до граничните съоръжения, което означава, че отварянето на периметъра е резултат от съзнателно политическо решение.
Реакцията в Брюксел и в редица европейски столици беше мигновена, като отново се чуха призиви за временно замразяване на членството на Испания в Шенгенското пространство и затягане на вътрешноевропейския граничен контрол.
Газовият триъгълник Мадрид-Алжир-Рабат
За да се разбере ходът на Мароко, трябва да се изследва енергийната карта на Западното Средиземноморие. През март 2022 г. Педро Санчес извърши радикален завой в испанската външна политика, като в писмо до крал Мохамед VI подкрепи мароканския план за автономия на Западна Сахара – бившата испанска колония, окупирана от Рабат през 1975 г. Това решение прекъсна четири десетилетия на испански неутралитет по казуса.
Стъпката на Санчес обаче доведе до скъсване на отношенията с Алжир – основният съюзник на ПОЛИСАРИО и ключов доставчик на природен газ за Пиренейския полуостров. Алжирската държавна компания Sonatrach незабавно спря транзита през газопровода Магреб-Европа (GME), преминаващ през мароканска територия, и пренасочи Hemingway токовите си доставки изцяло през подводния газопровод Medgaz до Алмерия.
Скорошните опити на испанския премиер да възстанови дипломатическите и търговските канали с Алжир се тълкуват в Рабат като потенциално връщане към балансирана позиция. За крал Мохамед VI всеки опит за затопляне на отношенията между Мадрид и Алжир се разглежда като директна заплаха за мароканския суверенизъм над Западна Сахара.
Миграционният лост върху Сеута и Мелила функционира като оперативен превключвател: когато Мадрид прави отстъпки на Алжир заради цените на природния газ, границата в Северна Африка внезапно се активира.
Тристранният натиск: Вашингтон, Тел Авив и външнополитическият курс на Санчес
Анализът на събитията показва, че интересите на Рабат съвпадат с външнополитическите вектори на Вашингтон и Тел Авив. През декември 2020 г., в последните си дни на първия си президентски мандат, Доналд Тръмп подписа Декларация 10126, с която САЩ официално признаха мароканския суверенизъм над Западна Сахара. Това беше пряката цена за присъединяването на Кралство Мароко към Споразуменията от Авраам и нормализирането на дипломатическите отношения с Израел.
Правителството на Педро Санчес заема една от най-твърдите позиции в Европейския съюз срещу военните действия на Израел в ивицата Газа. Мадрид официално призна държавата Палестина, поиска преразглеждане на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел на основание спазването на Човешките права (Член 2) и ограничи транзита на оръжейни пратки през испански пристанища.
От страна на САЩ, Тръмп неколкократно критикува Мадрид за недостатъчните разходи за отбрана в рамките на НАТО – Испания отделя под 1,3% от БВП, което я поставя на едно от последните места в Алианса. Допълнително напрежение създаде и отказа на Санчес да позволи използването на съвместните военноморски и военновъздушни бази в Рота и Морон де ла Frontera за операции в Близкия изток без изричен мандат от ООН.
В тази конюнктура отслабването на позициите на Санчес чрез миграционна криза в Сеута съвпада с геополитическите цели на няколко външни фактора. Твърди се, че стратегическото партньорство между Мароко, САЩ и Израел включва не само доставки на оръжие (като дронове Bayraktar TB2 и системи HERMES), но и координация в областта на разузнаването и регионалното влияние.
Испанските опозиционни партии Partido Popular и Vox вече използват събитията в Сеута като основен аргумент срещу правителството, обвинявайки го в пълна загуба на контрол върху държавните граници.
