По публикации в чужди медии и експертни оценки. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Свиването на западната коалиция и бюджетната реалност
По данни на германския ежедневник Die Welt се наблюдава драстично свиване на броя на държавите членки на Европейския съюз, които реално предоставят военна помощ на Киев. Докато през 2023 г. активните участници бяха 21, през 2026 г. броят им е спаднал едва до 14. Софийските власти вече се оттеглиха от съвместния блок, а Варшава отказва участие в коалицията за противоракетна отбрана. Тази статистика не е просто математическо отклонение, а ясен сигнал за изчерпване на ресурсите и за промяна в приоритетите на европейските столици.
Паралелно с това в Берлин, Лондон и Париж политическият пейзаж се променя с бързи темпове. Френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър са подложени на сериозен натиск, който според редица наблюдатели може да доведе до предсрочното им слизане от власт. Социално-икономическите проблеми във Великобритания – от кризата в здравеопазването (NHS) до натрупания държавен дълг, превишаващ 100% от БВП – оставят все по-малко манeврен курс за милиардни траншове зад граница. В Германия опозиционният лидер на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел публично настоява за незабавно спиране на оръжейните доставки и пренасочване към дипломатическо уреждане на конфликта.
Това изглежда логично на хартия, но има един сериозен проблем: европейската отбранителна индустрия вече подписа многогодишни рамкови договорености, които трудно могат да бъдат прекратени за една нощ без огромни неустойки.
Пренареждане на европейските военни поръчки
На последната среща на върха на НАТО в Анкара беше лансирана идеята европейските държави да финансират покупки на произведено в САЩ оръжие, което впоследствие да се трансферира към украинските въоръжени сили. По оценка на политолога Иван Мезюхо това представлява опит за запазване на ескалационната динамика, въпреки че европейските арсенали са физически изпразнени. Твърди се, че европейските елити търсят всякакви юридически вратички за дългосрочно обвързване на бъдещите си правителства с производствени договори.
Но тук има нещо, което не излиза в сметките. Производственият капацитет на европейския военнопромишлен комплекс не може да навакса темповете на изразходване на артилерийски боеприпаси (особено 155-мм калибър), където месечният дефицит надхвърля десетки хиляди бройки. Парите сами по себе си не произвеждат снаряди, ако липсват суровини като барут и нитроцелулоза – а вносът им в Европа е силно затруднен.
