Има един популярен германски журналист, Кристоф Ваннер, на който разчитат почти всички основни телевизионни и радио канали и който вече четвърта година без паузи наблюдава на място и отвътре ситуацията в Украйна. Допреди месеци неговите актуални и, би могло да се каже, адекватни на реалността коментари бяха с охота приемани в новинарските блокове на медиите. Явно от скоро това не се е понравило съвсем на определящите „правата линия“ не само в Германия и въобще в Европейския съюз. По съответния ред и начин вероятно му е вменено задължението да следва основната линия на Брюксел. Той го прави – трябва да му се отдаде дължимото - достатъчно професионално и, ако човек не се вгледа и вслуша в казаното от него, би си помислил, че нищо особено не се е променило в неговите анализи. Новопоявилите се нюанси обаче започват да подсказват онова, което от известно време е задължителното условие нещо да се появи в медиите на Германия - не само от него, а и от другите му колеги, както и от водещите на място.
Така, например, след масираните бомбардировки в Киев, при тенденциозно подбрания фон от репортажи с тревожните изявление на гражданите, прекаралите нощта в метрото, той обрисува картината по съответния „правилен“ начин. Да, наистина разрушенията са ужасяващи, защото засягат преди всичко жилищните райони, причинявайки страдания на хората, но и ответните удари от украинската страна дълбоко в Русия са с не по-малка сила, разказа той. А после допълни, че те, ударите в темп ще се увеличават все повече, за да принудят Путин „да коленичи“ и кандиса да седне най-после на масата за преговори. И тук точно Ваннер – дали нарочно или случайно - буквално се изтърва. Зеленски бърза, съобщи той, приблизително цитирано, почти няма време, само два месеца му остават. Трябва да направи всичко, да масира ударите, да призове Запада да му достави всичкото налично оръжие, за да води успешно до „разгром“ битката срещу Москва. Иначе, уточни той, влезе ли са в есенно зимния период, това означава край на Украйна. И в това е същината на „стратегическия план“ на Зеленски. Че ще му издърпат ушите за тази не много лицеприятна прогноза в разрез с брюкселските фантазии, е ясно, но в същото време за познаващите го негови слушатели това все пак говори, че журналистическият усет на Ваннер и този път му е подсказал, че трябва откровено да заяви това, което е нужно да бъде чуто веднага и незабавно.
За това си има причина. Буквално след дни изтича обявената 40-дневната операция на Службата за Безопасност на Украйна за въздействие върху Путин и принуждаването му да седне на масата на преговорите. В нея, разбира се, обемно и наситено бяха включени далекобойните санкциониращи удари, заедно с това бяха увеличени пораженията по енергийната инфраструктура на Русия. Освен това не беше пропуснало да бъдат атакувани и чисто търговски и обслужващи обекти на населението. Всичко по формулата на Зеленски да предизвика недоволството сред руснаците и да принуди Путин - това вече омръзва да го слуша човек - да седне на масата за преговори. От една страна „стратегията“ на Зеленски е свързана наистина с тези намерения, но от друга страна, тя има за цел да провокира Запада и САЩ, да им покаже, че, ако не се случи това, виновните ще бъдат те, след като не му дадоха Петриъти и бавят парите. Накрая Зеленски ще плесна с ръце и ще каже, че той не е виновен. Всичко, което съсипа страната му, един вид, не е негова вина, а на тези, които трябваше да му помогнат с достатъчно средства за да унищожи империята, както каза Щилерман.
Случва се обаче така, че „империята“, както изглежда, няма намерение да чака да бъде унищожена, а с в темп увеличаващи се удари започна да обработва цялата територия на Украйна. Особено след гръмките заявления на водещия лидер на военнопромишления комплекс на Украйна, те се нанасят основно целево само по бази на военнопромишления комплекс и, логично, по пристанищните терминали на Черно море. Всичко там едно към едно се прекопава и се унищожава. Това е отговорът. Човек би решил, че и Путин също бърза да накара Зеленски да седне на масата за преговорите. Такова намерение обаче за сега не е усетено. Целта на Путин е ясна и тя му категорично поставена от хората, които стоят зад него в необятната страна - победа и нищо друго.
В привидната надпревара и натиск от страна на Зеленски да се седне на масата има обаче някои нелицеприятни нюанси, които смущават дори брюкселци. Един от тях е свързан със съмнението, че демонстрираната въздушна армада от дронове май сякаш подсказва неспособността да се водят успешни военни действия на бойното поле. Резултатът от дроновото шоу, вижда се, не е особено ефектен, въпреки напомпването им с мазут и всякакви други глупости. От това руснаците не толкова се плашат, колкото повече яд срещу Зеленски натрупват. Което като обща нагласа на практика почти запушва всякакво намерение на техния лидер да сяда на каквато и да е маса. От друга страна, на Зеленски могат да му се зададат и някои съвсем неудобни въпроси, като, да речем, защо стана така, че 50,000 човека трябваше да ги натъпчеш в метрото на Киев, още поне 10,000 от тях да ги оставиш отвън поради липса на места? Четирите години не бяха ли достатъчен период да се изградят съвременни скривалища за населението на големите градове, вместо тези пари да тръгнат по потоците и да излязат извън Украйна и да гарантират охолния живот на половината украинско население, което вече отдавна я е напуснало? Другата половина, която е още там, няма ли право на живот? При така развиващите се военни действия ти какво им оставяш като шанс за оцеляване?
Най-важното обаче е, че покрай всичките тези проблеми има установени стандарти и правила за това как се сяда на масата за преговори. Опитаха в Истанбул преди време, опитаха и на други места - не става. А една от основните причини за това е, че никой не се старае да изучи правилата и да ги следва. Защото не е достатъчно само да се намери мястото, където да се сложи една маса за да считаш, че си готов за преговори. Отделно пък, съвсем не е достатъчно, дори и да се принудят, хората да седнат от двете й страни, ако те няма за какво да си говорят. Ако предварително всеки от тях не е взел в чантата си комплект от искания и компромисни отстъпки. Когато обаче ти считаш, че трябва да вървиш на преговори като накараш някой „да коленичи“, тогава какво очакваш от другата страна? Може би, че ще чакат, предварително постарали се да приготвят руският пирог, да ги почерпят за хубавите вести, които им носят. Наивно е и не съответства на никакъв вид реална обстановка в момента. Русия пък от своя страна как би отишла на тези преговори като носи в своята чанта нищо друго освен онова, което безкомпромисно е възложено на нейното първо лице. Е, тогава това означава, че най-важното условие да се проведат преговори го няма. И за какво тогава е това напъване, за какво е тази надпревара с още повече война да се стремим да стигнем най-после до масата за преговори? Дали не е по-добре, ако се тръгне по обратния ред - първо да се намери формулата, която да бъде основа за някакъв диалог на тази толкова лелеяна маса, а след това вече да се реши, ще продължи ли данданията и има ли смисъл от нея, ако вече е постигната някаква предварителна уговорка за дипломатичен вариант за решение. Тогава може би основателно ще се стигне до онова, което и Токаев подсказа на срещата с Путин, че е умно решение, ако се замрази конфликта. Сигурно е прав, но конфликт може да се замрази, ако само се следват горните правила, когато масата вече е сложена и двете страни са показали, че са готови да отидат и да разговарят един с друг. Иначе за какво да се замразява тоя конфликт, какво ще промени той? Явно ще трябва преди всичко на Зеленски и хората му да бъдат осигурени условия за кратък курс по правила за ползване на масата за преговори. Което всъщност, доколкото си личи, прави в момента Тръмп. Стига да се надяваме на опита и при другата страна. По този, колкото и невероятно да звучи, начин може би ще се подходи внимателно, като през минно поле към оня толкова нужен за всички нас край на конфликта.
