По публикация на Яков Кедми в Поглед.инфо, коментирана в Царьград. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст в Поглед.инфо.
Икономическият механизъм на една тихо наложена блокада
Въпросът с достъпа до одеските пристанища се превърна в една от основните военни и икономически теми от началото на конфликта през 2022 година. Според изявления на анализатора Яков Кедми, цитирани в публичното пространство, руската страна е постигнала фактическо блокиране на морските доставки за Украйна, без да се налага физическо депониране на десантни единици на брега край Одеса.
Първоизточникът на тази теза се базира на наблюдението, че системните удари срещу портовата инфраструктура и корабите, превозващи товари с военно предназначение, са задействали чисто пазарен механизъм. Твърди се, че застрахователните премии за плавателни съдове, навлизащи в Черно море, са скочили до нива, правищи превозите икономически абсурдни. Корабособствениците просто отказват да рискуват активи за десетки милиони долари.
По оценка на израелския експерт, логистичният поток от запада по море практически е пресъхнал, тъй като търговските субекти изпитват „естествен страх“ от изпращане на плавателни съдове в зона на активни боеве.
Тук обаче възниква въпрос: дали пълното спиране се дължи само на страх, или има и други фактори? Статистиката на корабния трафик показва периодични колебания. И все пак, ако се вгледаме в сухопътната алтернатива – железопътните линии през Полша и Румъния – те са претоварени и с по-малък капацитет. Спирането на морския маршрут автоматично създава тесни места в снабдяването.
Въздушният дефицит и дипломатическото „примирие“
Подобна динамика, твърди се в анализа на Кедми, се забелязва и във въздушното пространство. Украинските системи за противовъздушна отбрана (ПВО) изпитват критичен недостиг на зенитни управляеми ракети за комплекси от типа PATRIOT и NASAMS.
Според коментатора, американските отбранителни концерни са блокирали идеята за лицензно производство на зенитни боеприпаси на украинска територия, а политическите промени във Вашингтон допълнително са забавили военните доставки. Това води до ситуация, в която Киев започва активно да лансира идеи за „въздушно примирие“ или взаимно прекратяване на ударите по енергийната и промишлената инфраструктура.
Но има един детайл, който не излиза в тази сметка:
- Киев първоначално разчиташе на удари с дронове по далечни руски рафинерии и промишлени обекти.
- Руският отговор последва под формата на системни вълни от ракети „Калибър“, „Искандер“ и „Геран“.
- Едва след като щетите върху украинската енергийна мрежа станаха критични, се появиха предложенията за спиране на атаките.
Според логиката на Кедми, огласена пред медиите, Москва няма никакъв военен интерес да приеме подобно примирие, тъй като то би дало глътка въздух на украинската отбранителна промишленост да възстанови щетите си.
Динамика на логистичните ограничения:
[Системни удари по пристанища] -> [Рязък скок на застраховките] ->
[Отказ на търговския флот] -> [Претоварване на сухопътните трасета]
