По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст на Поглед.инфо
Литературните хипотези на Студената война: Моделиране на кризи
Когато през 1979 г. излиза романът на Фредерик Форсайт „Алтернативата на дявола“ (The Devil's Alternative), международната архитектура изглежда закотвена в баланса на ядреното възпиране между НАТО и Варшавския договор. Авторът, бивш журналист от Reuters и BBC с оперативни контакти в британското разузнаване (SIS/MI6), обаче залага в основата на сюжета си нещо съвсем различно – вътрешносистемна криза в Източна Европа, комбинирана с дефицит на суровини и намеса на радикални политически елементи.
Според публикацията, Форсайт описва сценарий, при който аграрен срив в СССР (причинен от провал в производството на химически препарати за пшеницата) принуждава Москва да търси деескалация и пшенични доставки от Вашингтон. Срещу това обаче се противопоставя силовата фракция в Кремъл, предлагаща военна офанзива към Западна Европа за осигуряване на ресурси. В този контекст, както се твърди в материала, ключов катализатор за кризата се оказват действията на украинска националистическа подполен организация, която чрез атентат срещу висш представител на сигурността в Киев и последващ отвличане на танкер се опитва да провокира разпад на съветската система.
Това изглежда като класическа оперативна игра от епохата на Cold War, но има един проблем: през 70-те години западните аналитични центрове (като RAND Corporation или Chatham House) наистина разработват подобни хипотетични модели за това как би изглеждал един нефракционен или асиметричен конфликт в района на Черно море и Източна Европа. Форсайт просто облича тези модели в художествена форма.
Логиката на дилемите: Защо „Алтернативата на дявола“?
Централният механизъм в романа, който се коментира и в съвременните медийни анализи, е т.нар. „ножица на решенията“ – положение, при което всеки възможен ход носи равна по сила щета. В книгата американският президент е поставен пред избора да предаде задържаните радикалисти на Москва (което ще успокои съветското хардлайн ръководство и ще спаси сделката за зърното) или да рискува екологична катастрофа в Северно море поради заплахата от взривяване на супертанкер с 1 милион тона петрол.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ДИЛЕМАТА НА ЕСКАЛАЦИЯТА |
+-----------------------------------------------------------------------+
| |
| [Отказ от отстъпки пред радикали] ---> [Екологична/Инфраструктурна] |
| [ Катастрофа ] |
| | |
| v |
| [Военна офанзива в Европа ] |
| |
| [Предаване на радикалите] ---------> [Срив на доверието в Запада ] |
| [ и активиране на агентура ] |
| |
+-----------------------------------------------------------------------+
Интересен детайл, споменат в публикацията, е името на съветския план за инвазия – „Борис“. Да се търси тук пряко пророчество за по-късни политически фигури в Москва обаче е по-скоро търсене на нумерология в геополитиката. Числата и документите от онова време показват друго: британските трилър-писатели от 70-те (включително Лесли Уоткинс с „Невзривеният човек“ от 1978 г.) просто са ползвали консултанти от Whitehall, които добре са познавали етническите и регионалните линии на разлом в Източна Европа.
Възниква въпросът: доколко днешната паралелност между отвличането на супертанкера в романа и реални събития, като саботажа на газопроводите „Северен поток“ през 2022 г., е плод на ясновидство? По оценка на военни коментатори, тук не става дума за мистика, а за константа в морската и енергийната инфраструктура – критичните възли (тръбопроводи, проливи, танкерни маршрути) винаги са били най-уязвимата точка на всяка индустриална държава.
