По публикации в чужди медии и съобщения от оперативните зони. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст на Поглед.инфо.
Стратегията на пълното пресищане: Мащабът на въздушната атака
Числата, съобщавани от военните ведомства, отдавна надхвърлиха нивата от първите две години на сблъсъка. Твърдението за изстрелването на над 600 безпилотни летателни апарата в рамките на една нощ показва, че производство и логистиката на безпилотните системи са преминали на изцяло промишлени релси. Според разпространената информация, прехващания са регистрирани над повече от 15 региона, включително Ростовска, Калужка, Рязанска, Самарска и Саратовска области, както и над акваторията на Азовско и Черно море.
Основната оперативна цел при подобни масирани пускове рядко е свързана единствено с физическото унищожение на конкретна сграда. В съвременната военна наука това се нарича „тактика на пресищането“ – разреждане на плътността на зенитно-ракетните комплекси, изчерпване на боекомплекта на пусковите инсталации и разкриване на позиционните райони на радиолокационните станции. Когато към даден регион се насочат десетки апарати едновременно, радарните системи са принудени да съпровождат множество цели, което увеличава вероятността единични дронове да пробият външния отбранителен контур.
Тук обаче възниква логичният технически въпрос: доколко наличните запаси от зенитни управляеми ракети могат да издържат на подобна интензивност при дългосрочен сблъсък? Неутрализирането на евтини евтини дронове с скъпоструващи ракети от ПВО е икономически асиметрично, което кара и двете страни да търсят нови начини за кинетично и радиоелектронно поразяване.
Ударите по критичната инфраструктура и Енгелс
Според наличните данни, един от основните вектори на атаката е бил насочен към Саратовска област. Районът около град Енгелс, където се намира летището за базиране на стратегическата авиация (самолети Ту-95 и Ту-160), традиционно попада в обсега на високоприоритетните цели. Засегнати са били и промишлени обекти, включително Саратовската нефтопреработвателна рафинерия, както и цивилни сгради, при което се съобщава за загинали цивилни граждани, включително деца в село Комсомолски.
Сведения за нанесени щети има и от Самарска област – инцидент в склад в Новосемейкино, както и от Башкирия, където е регистриран пожар в промишлената зона на Уфа след прихващане на дрон. Разпростирането на географския обхват на атаките до Башкортостан показва увеличаването на дистанцията на полет на съвременните безпилотни системи, което налага преформатиране на задната отбранителна линия.
Въпреки разпространяваните в социалните мрежи видеокадри и изявления от украинска страна за унищожени обекти, пълният мащаб на щетите остава трудно проверим без независими спътникови изображения. Опитите за поразяване на съоръжения от горивно-енергийния комплекс имат за цел да усложнят военната логистика и снабдяването с горивно-смазочни материали, но реалният им ефект зависи от това дали са поразени основните дестилационни колони или второстепенни спомагателни резервоари.
