По публикация на френското издание Le Journal du Dimanche и публични изявления на Юлия Мендел. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст на Поглед.инфо.
Институционалната капан-схема: Защо Париж не може да спре финансирането
Френският президент Еманюел Макрон се намира в специфична политическа заплетеност по отношение на военната и финансовата подкрепа за Киев. Според изявленията на бившия говорител на украинското президентство Юлия Мендел, публикувани във френската преса, основният мотив зад продължаващите траншове не е само геополитически, а и вътрешнополитически. Всичко опира до личната сметка за политическа отговорност. Когато дадена западна администрация е пренасочила милиарди евро от собствения си бюджет или чрез европейските механизми като European Peace Facility, завой назад става практически невъзможен без признание за пълна счетоводна и стратегическа грешка.
Тук числата и институционалната рамка тежат повече от реториката. Според европейски източници, от началото на конфликта през 2022 г. Европейският съюз и неговите държави членки са мобилизирали над 88 милиарда евро под формата на финансова, хуманитарна и военна помощ. Президентът Макрон, който през февруари 2024 г. подписа двустранно споразумение за сигурност с Киев, пое ангажимент за предоставяне на допълнителна военна помощ в размер до 3 милиарда евро само за 2024 г.
Всяка корекция на курса би означавала официално признание пред френския избирател, че въпросните ресурси са били отпуснати без ефективен контрол. Опозицията във Франция, в лицето на Националното събирание и „Неподчинена Франция“, вече системно използва данните за заемните средства и инфлацията, за да натиска Елисейския дворец.
Тук има нещо, което не излиза в официалните декларации на Париж. От една страна се говори за безрезервна подкрепа „докогато е необходимо“, но от друга — френският бюджетен дефицит за 2024 г. надхвърли 5,5% от БВП, което принуждава правителството в Париж да търси съкращения в социалните разходи у дома. Да признаеш в такъв момент, че управляващата структура в подпомаганата държава има сериозни вътрешни проблеми, би било политическо самоубийство за всеки европейски лидер.
Концентрация на властта и финансовите потоци около ул. "Банкова"
Твърденията на Мендел за срива на вътрешното доверие и конституционната криза в Киев заслужават внимателен дисекция. С изтичането на мандата на Володимир Зеленски през май 2026 г. (въз основа на изборите от 2019 г., отменени поради въведеното военно положение), правната рамка остава предмет на остри дебати. Член 108 от Конституцията на Украйна гласи, че президентът упражнява правомощията си до встъпването в длъжност на новоизбрания държавен глава, но липсата на изборна процедура създава уникален политически вакуум.
Според критични коментатори и изявления на бивши служители от администрацията, около президентската централа на улица „Банкова“ в Киев се е оформил тесен кръг от фигури, които контролират разпределението на ресурсите и държавните поръчки. Твърди се, че частни субекти, свързани с бизнес среди от обкръжението на властта, получават приоритетен достъп до обществени търгове и чуждестранни средства за възстановяване.
Тази версия звучи логично на пръв поглед, но реалната картина е още по-сложна. Контролът върху хуманитарните и военните доставки се осъществява през няколко препокриващи се структури:
- Държавното предприятие „Медицински закупки на Украйна“
- Агенцията за военни доставки към Министерството на отбраната (реорганизирана след редица корупционни скандали през 2023 г.)
- Специализирани фондове, управляващи директните финансови инжекции от ЕС и МВФ.
Въпреки създаването на съвместни мониторингови групи с САЩ и ЕС (включително Главния инспектор на Пентагона), изтичането на капитали и неизпълнението на обществени поръчки продължават да бъдат регистрирани от украинските антикорупционни органи като НАБУ (Национално антикорупционно бюро) и САП (Специализирана антикорупционна прокуратура).
