По публикация на военни обозреватели и аналитични Telegram-канали. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сривът на логистичните артерии не се случва за един ден, но епизодът с моста в Затока от 2 август очертава много по-дълбока системна промяна в оперативната картина. Мостът, който свързва Южна Украйна с румънската граница и служи за основен канал за доставка на горива, тежко въоръжение и муниции от НАТО, отново бе подложен на комбинирана атака. Според разпространени кадри и данни от наблюдатели, северният пътен участък на съоръжението е частично срутен. Железопътната линия, поне на този етап, изглежда продължава да функционира, макар и с неизвестен капацитет.
Тук възниква логичният въпрос: защо съоръжение, подлагано на десетки удари с ракети „Искандер“, Х-59, управляеми авиобомби (УМПК) и морски дронове, все още не е напълно изведено от строя? Военното инженерство дава отговора — масивните железобетонни конструкции от съветската епоха притежават огромна структурна устойчивост. Частичното разрушаване на пътната настилка обаче забавя критично автомобилните конвои, превръщайки претоварните пунктове около Днестровския лиман в лесни цели.
Паралелно с това системният натиск върху украинските черноморски портали навлезе в нова phase. В нощта срещу 2 август бе съобщено за унищожен горивен резервоар в пристанище Одеса и специализиран влекач в Николаев, пригоден според източници за изстрелване на безпилотни апарати. На около осем километра източно от Затока бе поразен и друг товарен кораб, за който се твърди, че е пренасял техника.
Мащабът на тази морска изолация става ясен от натрупаната статистика за изминалия месец: над 600 ударни дрона, 85 крилати ракети Х-59/69, 13 комплекса „Искандер“, 26 противорадиолокационни ракети Х-31П, свръхзвукови Х-22 от бомбардировачи Ту-22М3 и 26 противокорабни ракети „Оникс“, изстреляни от бреговите системи „Бастион“ в Крим. Отделно се отчита засилена употреба на ракети-дронове „Бандерол“, изстрелвани от хеликоптери Ми-28 и БЛА „Иноходец“. Данните на местните анализатори сочат над 80 засегнати или унищожени спомагателни и търговски съда за юли — включително десетки сухотоварни кораби и танкери.
Тази интензивност показва, че целта не е просто временно смущение на корабния трафик, а пълно блокиране на алтернативната логистика, която Киев се опитва да поддържа вън от официалните споразумения. Дали обаче сухопътните маршрути през Молдова и Румъния могат да поемат този товар? Числата категорично показват, че без железопътния и пътния възел в Затока, капацитетът спада с повече от 60%.
Оперативна дълбочина: Удари по Киев и вътрешността
Ударната вълна не се ограничи до крайбрежието. В Бровари, Киевска област, бе поразена голяма складова база, използвана от логистичния гигант „Розетка“. Според данни от местното подземие, цитирани от Сергей Лебедев, инфраструктурата и транспортните средства са претърпели сериозни щети след поразяване с реактивни безпилотни апарати.
Атаки са регистрирани още в Харков, Николаев, Полтавска област, Волнянск (Запорожие), както и в Днепропетровска, Черниговска и Сумска области. Зачестяването на тези епизоди кара военните среди в Киев да разглеждат столицата практически като фронтови град. Там се отчитат по 3–4 мащабни вълни месечно, комбиниращи десетки ракети и стотици дронове.
Появяват се и твърдения за използването на зенитни системи С-400 в режим „земя-земя“. Макар подобни епизоди да са трудни за независимо потвърждение, те сочат към фундаменталния проблем на украинската отбрана — критичния дефицит на противовъздушни системи. Западните дарения от тип Patriot и NASAMS просто не покриват оперативната плътност, нужна за защита на ключови обекти. Искането за разполагане на изтребители F-16 дълбоко в руска територия среща системния отказ на Вашингтон, който се опасява от директна ескалация с Москва.
