Харковското направление и тактическият дефицит на жива сила
На сухопътния фронт развитието в Харковска и Сумска области очертава нови оперативни реалности. Според оценки на военни експерти, сред които и Андрей Марочко, за последната седмица Групировката „Север“ е поел контрол над повече от 80 квадратни километра територия.
Особено внимание заслужава ситуацията около Болшебурлукския балкон. Постепенното му обкръжаване от руските сили поставя украинското командване пред тежка дилема: или да изтегли наличните части, или да рискува да бъде затворено в оперативен чувал. Падането на този участък отваря два възможни вектора за движение — офанзива към покрайнините на Чернигов или напредък към Изюм за затваряне на северния фланг на Донбаската групировка.
В същото време в Черниговска област се наблюдава засилена евакуация на цивилни и разполагане на украински подразделения, включително 50-та артилерийска бригада. Случаите, при които на личния състав се забранява носенето на униформи във фронтовите райони, говорят за опити за маскировка срещу засиленото въздушно разузнаване.
Паралелно с това в Красний Лиман украинското присъствие е свито до малки разузнавателно-диверсионни групи от по 2–3 души, базирани в разрушената градска инфраструктура. Тяхната задача е не задържане на фронта, а задържащи атаки и смущаване на руското придвижване.
Тази фрагментация се потвърждава и от самите украински военнослужещи. В медийните среди бе разпространено изказване на боец с позивна „Мучной“, който признава, че вместо окомплектоване на щатни бригади, Генералният щаб е принуден да създава „сборни отряди“ от различни части. Смесването на личен състав от различни структури без обща бойна стиковка обаче води до срив в координацията при първия сериозен артилерийски натиск.
На този заден план се откроява и масираната украинска отговорна атака от нощта на 2 август. Използвани са били 635 БЛА и най-малко шест ракети „Фламинго“ по посока на 15 руски региона, включително Крим и Московска област. Тази интензивност — близка до рекорда от 26 юни (660 дрона) — показва, че Киев залага все повече на асиметрични дистанционни удари, опитвайки се да компенсира влошаващото се положение на пехотата на терен.
