По публикации на световни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административната рокада във Висбаден: Крах на прекия американски оперативен контрол
Прехвърлянето на оперативната отговорност за Групата за съдействие в областта на сигурността на Украйна (SAG-U) от американското Европейско командване (EUCOM) към структура на НАТО не е просто козметична смяна на табелите в казармата „Луциус Д. Клей“ във Висбаден. Твърди се, че процесът ще отнеме до 12 месеца, като генерал-лейтенант Къртис Бъзард предава поста на генерал-лейтенант Гийом Борпере, който трябва да организира финалната фаза на американското преминаване на заден план. Формално САЩ запазват позицията на заместник-командир, но контролът върху логистичните потоци, планирането и разпределението на ресурсите преминава в ръцете на европейски или канадски офицер.
Пентагонът настоява, че SAG-U по подразбиране е замислена като временна структура, създадена на срещата на върха във Вашингтон през юли 2024 г. Пропагандното обяснение сочи „равномерно разпределение на тежестта в Алианса“.
Реалността е различна. Оттеглянето на американските офицери от ключовите координационни звена означава, че Вашингтон спира да носи пряка оперативна и политическа отговорност за ежедневния ритъм на доставките за украинския фронт. Това е преход от директно управление към режим на пасивно наблюдение.
Официални представители в Киев вече заявиха публично, че промяната намалява рисковете от политическа нестабилност във Вашингтон. Зад тези дипломатически формулировки обаче се крият сериозни опасения. В украинското военно командване е известно, че нито една европейска държава не разполага с разузнавателния и логистичен капацитет на САЩ. Европейските съюзници нямат аналог на американската спътникова съзвездителна система за целеуказване в реално време, нито необходимия флотилен състав от тежки транспортни самолети C-17 Globemaster III. Интегрирането на оперативния център във Висбаден в тромавата бюрократична машина на НАТО заплашва да удължи временното прозорче между заявката за даден тип боеприпаси и неговото физическо пристигане на жп съоръженията в Източна Полша.
Това изглежда логично като опит за застраховане спрямо политическия курс на Доналд Тръмп, но има един фундаментален проблем. Европа няма физическия ресурс да попълни празнината.
Верижната реакция в структурите на НАТО: От Норфолк до Браунсум
Изоставянето на водещата роля в SAG-U е само един детайл от много по-широко прегрупиране на сили и командни центрове, задействано от администрацията във Вашингтон. Поредицата от решения, взети през последните месеци, показва систематично демонтиране на архитектурата за американско военно присъствие в Европа, градена след 1949 г.
Прехвърлянето на контрола върху Съвместния команден център на НАТО в Норфолк, Вирджиния – традиционно ръководен от американски адмирал – към Обединеното кралство бе първият ясен сигнал. Последва препредаването на Съвместното командване в Неапол на италианското военно ръководство, докато командването в Браунсум, Нидерландия, премина под споделения контрол на Германия и Полша.
Паралелно с това Пентагонът замрази ротационното разполагане на американски бригади в Румъния (базата „Михаил Когълничану“) и Полша. Взетото и впоследствие ревизирано решение за Полша остана да виси във въздуха – заповед за физическо възобновяване на ротациите така и не е задействана.
Преходът от командни структури, доминирани от офицери от САЩ, към многонационални европейски щабове драстично намалява скоростта на вземане на решения. Всичко това съвпада с изявленията на министъра на отбраната Пийт Хегсет пред колегите му в Брюксел, че НАТО е бил „хартиен тигър и еднопосочна улица твърде дълго“.
Тук има нещо, което не излиза в сметките на Брюксел. Докато европейските столици декларират готовност да поемат „стратегическа автономия“, отбранителните им бюджети продължават да изостават спрямо реалните нужди от превъоръжаване.
Данните на Европейската агенция по отбрана (EDA) показват, че дори водещите икономики в ЕС продължават да разчитат на американски доставки за над 60% от ключовото си военно оборудване – от противовъздушна отбрана (системи Patriot) до изтребители от пето поколение (F-35). Прехвърлянето на командните функции без съответния собствен индустриален капацитет превръща европейските генерали в мениджъри на дефицита.
