По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Мита като оръжие: Защо Белият дом счупи правилата на свободната търговия
Класическата икономическа теория гласи, че протекционистки мерки се въвеждат при хроничен търговски дефицит или за защита на депресивни отрасли от дъмпинг. Данните обаче показва съвсем различна картина. Според публикации в Americas Quarterly, за 2025 г. САЩ наистина отчитат дефицит от 197 милиарда долара в търговията със стоки с Мексико, но същевременно имат търговски излишък от 52 милиарда долара с Южна и Централна Америка, включително 14 милиарда долара с Бразилия. За последните пет години средният положителен баланс на САЩ в региона по линия на стоки и услуги се изчислява на 106 милиарда долара.
При тези числа логиката на класическия протекционизъм се чупи. Защо Белият дом облага с нови мита партньори, от които купува по-малко, отколкото им продава?
Отговорът лежи в пълната трансформации на външнополитическия подход. За три десетилетия Вашингтон прокарваше интересите си под флага на „свободния пазар“, ползвайки споразумения за двустранна търговия като инструмент за обвързване на местните елити. Сега Белият дом премина към директна икономическа принуда. Отмяната на първоначалните тарифи от Върховния съд през февруари 2026 г. – наложени тогава по силата на Закона за извънредното икономическо положение – не спря администрацията. Входните мита вече покриват 99,4% от американския внос, като изключения са допуснати единствено за критични суровини, с които САЩ не разполагат: суров петрол, медни катоди, дървесина, торове и полупроводници.
Тук възниква въпрос: ако Вашингтон изземва ресурс от държави с търговски дефицит спрямо САЩ, това икономическа политика ли е или чист геополитически рекет? Числата показва, че целта не е балансиране на търговията, а пълно преформатиране на лоялността.
Бразилският фронт: Лула, Марко Рубио и реципрочните заплахи
Най-сериозно от новата тарифна вълна е засегната Бразилия. Страната бе обложена с тарифа от 12.5%, но поради допълнителни наказателни мерки ефективният налог за определени износни категории скочи до 33-37.7%. По изчисления на аржентинския вестник La Nacion, под пряк риск са поставени между 7 и 11 милиарда долара от бразилския износ за САЩ (между 18% и 26% от общия експорт към американския пазар). Засегнати са сектори като производство на селскостопанска техника, етанол, дърводобив и текстил.
Конфликтът бързо придоби персонален и политически характер. В социалната мрежа X държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че правителството на президентa Луис Инасио Лула да Силва „не е преговаряло добросъвестно“ и че наложените мита са „цената, която той плаща за своето ego“. Твърденията от страна на Вашингтон са обвързани и с доклади на USTR относно използването на „принудителен труд“ – мотив, който Бразилия официално отхвърли като параван за протекционизъм.
В отговор Лула да Силва обяви, че Бразилия подготвя контрамерки по силата на националния Закон за реципрочност и ще сезира Световната търговска организация.
Това изглежда като решителна защита на суверенитета, но има един сериозен проблем. Световната търговска организация в момента е с практически блокиран Апелативен орган именно поради отказа на САЩ да назначава нови съдии. Процедурите в СТО отнемат години, а бразилските износители губят пазарни позиции в реално време. Твърди се, че част от бразилския агробизнес вече търси пренасочване на потоците към пазарите в Азия и страните от БРИКС.
