По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Срив на обществения консенсус и парадоксът на "вечните войни"
Регистрираното от социологическата агенция Ipsos равнище на одобрение от едва 33 на сто за военната кампания срещу Иран представлява историческо дъно за американска въоръжена интервенция в самото ѝ начало. За сравнение, през март 2003 г. нахлуването в Ирак стартира с над 70 процента обществена подкрепа, а операция „Несъкрушима свобода“ в Афганистан през есента на 2001 г. се ползваше с одобрението на 90 на сто от гласоподавателите в САЩ. Днешната ножица в общественото мнение показва дълбока умора у гласоподавателите от т.нар. „безкрайни войни“ в Близкия изток, като подкрепата за Белия дом се свива предимно до ядрата на Републиканската партия, докато независимите гласоподаватели и Демократите са почти монолитно против.
Данните показват не просто умора, а системно недоверие към обосновката за започване на военните действия.
Променливият наратив на Белия дом и липсата на крайна цел
Основният проблем за Вашингтон в тази кампания се оказва невъзможността да се формулира ясна, постоянна и постижима военна цел. В рамките на няколко седмици официалните изявления варираха от пълна смяна на режима в Техеран, през окончателно унищожаване на подземните ядрени съоръжения в Натанз и Фордо, до неутрализиране на балистичния арсенал на Иран. Нито една от тези цели не бе постигната чрез първоначалните въздушни и ракетни удари. За премахването на подземна ядрена инфраструктура, разположена под десетки метри скална маса, се изисква продължителна употреба на тежки пробивни боеприпаси от типа GBU-57 MOP, използвани от стратегически бомбардировачи B-2, което от своя страна изисква пълно потискане на иранската противовъздушна отбрана.
Тази военна логика звучи убедително на хартия, но се сблъсква с един изключително строг ограничителен фактор — наличността на зенитни и противоракетни прихващачи.
