Аритметика на изчерпването: Ракетният дефицит на CENTCOM
Въпреки че Белият дом публично заявява, че САЩ разполагат с неограничени запаси от боеприпаси, анализите на военни наблюдатели и публикации в издания като Wall Street Journal сочат съвсем различна реалност. Оперативните съединения на Централното командване на САЩ (CENTCOM) изразходват зенитни ракети MIM-104 Patriot (по-специално модификациите PAC-2 GEM+ и PAC-3 MSE) с темпове, които неколкократно превишават възможностите за тяхното текущо производство. При всяка балистична салва от страна на Иран — използваща ракети като „Хейбар Шекан“ или „Фатех“ — американските системи за ПВО изстрелват по две прихващащи ракети за осигуряване на висока вероятност за унищожение.
Един прихващач PAC-3 MSE струва между 4 и 5 милиона долара, докато иранската балистична ракета на твърдо гориво е с производствена цена от порядъка на 100 до 200 хиляди долара. При темп на производство от около 500-600 ракети PAC-3 MSE годишно в завода на Lockheed Martin в Камдън, Арканзас, двуседмична интензивна размяна на удари изчерпва близо половината от годишния производствен капацитет за въоръжените сили на САЩ.
Това изглежда като чисто логистичен казус, но последствията му се пренасят директно върху други оперативни театри — най-вече Източна Европа и Тайванския проток, където доставките на ракети Patriot вече биват пренасочвани за покриване на спешните нужди в Персийския залив.
Индустриалният тормоз: Производствен капацитет срещу консумация
Иранската стратегия разчита на концепцията за изтощение на запасите от скъпостоящо високопрецизно оръжие на противника чрез използване на евтини безпилотни апарати и балистични ракети. Отсъствието на сухопътна операция и забавянето на интензивността на въздушните удари след второто денонощие от началото на ескалацията е пряко доказателство за опитите на американското командване да съхрани ракетния си резерв. При липса на сухопътен компонент само с въздушни удари не може да се постигне капитулация на държава с територия от 1.6 милиона квадратни километра и силно разпръсната военна инфраструктура.
Психологическата война в Персийския залив и асиметричният отговор
Техеран използва ситуацията не само за нанасяне на удари по американските бази в региона, но и за провеждане на агресивна информационна кампания. Разпространението на анимационни видеа, осмиващи логистичните и физически трудности на американските контингенти в условията на екстремните температури в Залива, е насочено пряко към общественото мнение на Запад. Иранската страна показва, че е подготвена за продължителна война на изтощение, разчитайки на факта, че американското общество няма социален и политически толеранс за продължителен конфликт без ясен изход.
Финансовите пазари и застрахователните компании за корабоплаването в Ормузкия проток вече калкулират риска от продължителен конфликт, което увеличава транспортните разходи и цената на петрола на световните борси.
