По публикации на военни кореспонденти и военни канали. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Илюзията за двумилионната армия и студената математика на указите
Шумът около сухите числа от президентските укази в Москва често закрива същността на протичащите процеси. Когато през юли 2026 г. беше обявено, че максимално разрешената численост на руските въоръжени сили се увеличава до 2 426 130 души, от които 1 535 000 са военнослужещи на активна служба, сензационните заглавия бързо конструираха познатия нарратив: Русия събира двумилионна армия за генерално настъпление или за директен сблъсък с НАТО. Повърхностният поглед наистина предлага подобно изкушение. От 2022 г. насам номиналният състав на армията е нараснал с близо милион и половина позиции, възродени са Московският и Ленинградският военни окръзи, формират се нови корпуси и дивизии. На хартия това изглежда като разгръщане на военна машина от мащаба на миналия век.
Числата обаче крият свой собствен вътрешен контекст, който рязко противоречи на апокалиптичните прогнози.
Първо, щатната численост по указ е административен таван, а не брой на реално разположените на терен щурмови съединения. От тези 1,5 милиона активни военнослужещи огромна част са разпределени в Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН), Военноморския флот, Военнокосмическите сили, системата за ПВО-ПРО, тиловите бази, учебните центрове, военните болници и полигоните. Второ, юлското увеличение с 25 000 бройки следва един доста по-скромен скок от 7 400 души през юни. Няма никаква геометрична прогресия или скрита вълна от нощни призовки.
И тук излиза най-важният детайл, който преобръща първоначалната хипотеза. В самия текст на документа изрично се посочва целевото предназначение на новите квоти: те са заделени за сформирането на военно-строителни части. Не за щурмови батальони за Суми или Харков, а за униформени строители.
Сянката на 2006 година: Грешката с ликвидирането на „стройбая“
За да се разбере защо на Москва са ѝ необходими 25 000 военни строители точно сега, трябва да се върнем две десетилетия назад. През 2006 г., в разгара на реформите за оптимизация и преминаване към т.нар. „нов облик“ на армията, класическите военно-строителни батальони (познати исторически като „стройбат“) бяха напълно ликвидирани. Идеята тогава изглеждаше модерна и пазарна: Министерството на отбраната щеше да възлага строителството и ремонта на военни обекти на външни цивилни изпълнители по договор.
В условията на мирно време това работеше по-евтино. В условията на високоинтензивен конфликт обаче схемата се срина с тресък.
Прехвърлянето на изграждането на отбранителни линии на аутсорсинг доведе до поредица от скандали — от забавени срокове до корупционни практики, при които цивилни фирми прибираха милиарди, а качеството на фортификациите оставаше под въпрос. Случилото се в Курска област при изграждането на защитните съоръжения показва ясно границите на търговския подход във военната сфера. Цивилният контрактор няма как да бъде задължен да работи под артилерийски обстрел или под заплаха от удари с дронове.
Още по-тежък се оказа проблемът с дълбокия тил. През последните години украинските безпилотни апарати и ракети с голям обсег демонстрираха способност да поразяват летища, складове за боеприпаси и командни пунктове на стотици километри зад фронтовата линия. Всеки път след подобен удар възникваше един и същ въпрос: кой и как трябва да изгражда железобетонни укрития за самолетите, защитени капонири и подземни хранилища?
Военнослужещите от бойните части са на фронта или на бойна подготовка. Цивилните строителни компании или отказват да работят на военни обекти поради риска, или поставят баснословни цени. В резултат на това самолетите от тактическата и стратегическата авиация дълго време оставаха разположени на открити стоянки — уязвими дори за най-евтините търговски дронове, модифицирани с експлозив.
Новите 25 000 позиции са опит за затваряне на тази пролука. Става дума за възраждане на пасивната противовъздушна отбрана. Тоест инженерни войски, които не свалят ракети с прихващачи, а строят бетонни укрития, възстановяват разрушените писти в рамките на часове и изграждат фалшиви цели за дезориентация на вражеското разузнаване.
