Най-точната характеристика на станалото по време на непротоколната, неофициалната и едва ли не изпросена среща на Зеленски с Тръмп направи един авторитетен водещ от Германия в кореспонденцията си от САЩ. Той я обрисува като „овални ласки“. Предаването му вървеше на руски, но словосъчетанието няма нужда от превод, защото звучи достатъчно много говорещо и на български език. Общо взето, ако трябва да се следи внимателно и, явно се налага, под лупа да се чете казаното от Зеленски, нещата могат да се сведат до два основни момента. Това, разбира се, набързо беше разкодирано от журналистите, но от тези, които внимателно слушаха, а не от ония, които по поръчка настървено чакаха нещо особено да се случи. Първото впечатление безспорно е, че нищо не се е случило, а второто - че всеки си тръгна от срещата обратно без нещото, което желаеше да получи. Въпреки, че го съобщаваше на публиката, все едно че го е получил. Така, например, Зеленски обяви, че са водени разговори за системата „Пейтриът“ и лиценза й, но че акцент е сложен и на дипломатическите усилия за разрешаване на конфликта. Нямаше нужда да чакаме обясненията на Тръмп – той ясно защо предпочете да замълчи - за да разберем, че за „Пейтриът“ Зеленски е молил коленопрестолно и де факто нищо не е получил. А за дипломатическите усилия пък го е натискал Тръмп. Както се вижда последно време, той се е засилил и прави наистина доста упорити опити да накара и двамата си партньори по някакъв начин да спрат онова, което се случва по фронтовете около Израел и в Украйна. Защото естествено си гледа преди всичко собствения интерес. Ноември месец се приближава неумолимо и няма сила, която да отмени изборите. Така че и този „овален“ диалог отново напомня на оня виц за разговора между двама глухи. Или нека сме по-снизходителни - между двама, които едно си говорят, едно си пеят, но само себе си слушат.
Показателно за това, кой какво е чул и разбрал от „овалните ласки“ е последващото поведение на Зеленски. След завръщането си той веднага намери за нужно да зарадва украинците и европартньорите си с лъжата, че е настъпил обрат във войната му с Русия и че вече той диктува нещата, а не Путин. И нито дума за чутото от Тръмп за „дипломатическите усилия“. Въобще, май ще излязат прави някои, дори и от украинските блогъри, които загрижено се питат, къде се дяна от политическия речник на властимащите им една дума – дипломация. Явно е обявена вече за лоша и е забранена за употреба.
Интересното е друго, че освен Зеленски цялата медийна компания на казионната западна журналистика очакваше, че ще се случи нещо, което нон стоп се прогнозираше. Че може би след поизострените последно време отношения на Тръмп с Путин, той незабавно ще даде лиценза за „Пейтриътите“, ще увеличи оръжията и ще направи страшен санкционен пакет и, което е най важно, ще похвали Зеленски за неговите победни военни действия. Едва ли не ще го напъти да продължава със същия боен дух. След „овалните ласки“ се започнаха обаче едни познати ни, словесни „пируети“ от рода „не е даден още лицензът, но въпросът е обсъждан сериозно“. Все същото и у нас. Например, в една уж централна телевизия в новинарския блок първо обявиха писмено, че Зеленски вече е получил лиценз, а след това в коментара си говорителката някак си свитичко заяви, че са проведени отново обсъждания по темата и важното е, че с голяма доза оптимизъм. Нищо ново – пак същата медийна мъгла.
Опасното е, че при нарастващата вътрешна екскалация както при Зеленски, така и при Путин, от другата страна - въпреки че нещата са несравними, а по-скоро симптоматични само - се вижда вече и с просто око, че двамата трудно успяват да удържат положението и са на ръба. И това трябва да се каже с цялата категоричност. Всеки момент може да вземат връх около тях хора, които са от особена порода. В тези години на яростно противопоставяне се появиха същества, които би могло да бъдат оприличени на героите на Стивън Кинг. Това са, нека ги нарека „ради красного словца“ както е казвал Ленин, „хора-запалки“, особен вид личности, които са на властови позиции и в политиката и в икономиката и които се чудят как и по какъв начин и колко по-бързо да подпалят нужните им пожари около себе си и, ако има начин, и в целия свят. Току преди да пристигне Зеленски за погребението на неговия верен съюзник, един от видните деятели на военнопромишления комплекс на Украйна, известната „запалка“, Денис Щилерман, вероятно знаейки за планираната среща с Тръмп, намери за нужно в кратка формула да заяви позицията на своята страна като стратегическа цел. Каза го с няколко къси и откровени изречения, а именно, че трябва да се възстанови границата на Украйна от 91-а година, тоест да се върнат обратно съответно заетите области, че трябва Русия да бъде унищожена като империя и че трябва да се направи всичко възможно, да се издигне специална буферна зона на територията на Русия така, че тя да няма никакъв достъп до съвременна Европа. И толкова, тоест върна ни Денис обратно в батака на конфликта. Някой би могъл да каже, че това са някакви паранормални изхвърляния само. Може, но ако не е в течение, че всичкото това в момента се готви и то планомерно, подкрепено от същите такива хора-запалки от Западна Европа, като фон дер Лайен, Щрак-Цимерман, Кая Калас или като великия президент Мерц. Старнет и Макрон с техния ядрен чадър също се хванаха да участват, но за тях вече или добро, или нищо. Това са хора, които нямат мирясване. Дори Зеленски да стигне до момента, в който сам да си подаде оставката или да се откаже от войната, те от сега са му подготвили замяната и няма да позволят на Украйна да спре.
Подобни личностти със „запалени“ амбиции започват да се роят, за съжаление, и около Путин. Доскоро само Толстой от време на време намираше за нужно да каже кой и къде трябва да бъде унищожен. Медведев също не пропуска да дава свобода на своите „горещи“ виждания за бъдещето на света. За разлика от западноевропейските народи, където подобно поведение е приоритет като характеристика само на отделни персони, в Русия обаче, особено след последните масирани удари с дронове по жилищните райони в градовете, вече не само хора-запалки от политическите върхове заявяват своето недоволство от сегашния развой на събитията. Отмина времето, когато „специалната операция“ си вървеше, а из руските барове се разхождаха полуголи хай-представители на обществото. Широки слоеве от руския народ вече усетиха нарастваща заплаха за страната си и тук няма нужда от „запалки“. Хората искат незабавна промяна на статуквото по фронта и нищо друго освен победа. На всяка цена. И в случая вече далеч не става въпрос само за Украйна, хората чакат отговор и към Западна Европа. А това нито е оригинално, нито се е случвало за пръв път в историята на тази велика страна.
В това отношение Зеленски си е чиста проба „запалка“ с неговата дронова война и хвалбите, че ще покрие в пожари цялата територия на Русия. Прави го без дори да помисли какъв пожар при него и при неговите копиеносци от Брюксел може да пламне. Далеч по-голям ще е от този във Франция и Испания – пожар, който ще обхване за часове целия свят. Ами ако наистина това е целта на него или на тези, които са зад него. Впечатляващото, да не кажа, стряскащото за нас, живеещите в стара Европа е това, че хората-запалки от Брюксел едва ли не с огромно удоволствие срещат всички тези настроения в Русия, защото това им решава проблема. По поведението на Тръмп при скорошните му срещи в Париж и Истанбул, а сега и в Ню Йорк, личи, че той наистина вече е изключително загрижен за ситуацията и се чуди откъде да започне с погасяването на пожарите. Затова сигурно е ставало въпрос основно и при срещата със Зеленски и при Натаняху, за това са и непрекъснатите разговори с Путин, затова са и напомнянията, че трябва да се върнем към дипломатическия начин на диалог, колкото се може по бързо. Човек не трябва да е проф. Иво Христов, за да почувства, че нещата наистина стават все по-зле. На обикновен език това означава, че трябва по-скоро да се озаптят хората-запалки.
