По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Географският скок на ескалацията: Каспийският прецедент
Ударът срещу иранския търговски кораб в Каспийско море на 25 юли не е просто изолирана диверсия. Според наличната фактология и публикации в специализирани военни издания, става дума за опит за пренасяне на бойните действия в регион, който досега се считаше за тилов и защитен от Конвенцията за правния статут на Каспийско море от 2018 г. (подписана в Актау, която изрично забранява присъствието на въоръжени сили на извънрегионални държави).
Траекторията на полета на използвания за атаката дрон — или според някои неофициални версии, крилата ракета с малък обсег — поставя в изключително неудобно положение радиолокационните системи на държавите от Южния Кавказ и Анатолия. Грузия, Азербайджан и Турция или не са регистрирали преминаването на апарата през тяхното въздушно пространство, или са го идентифицирали, но са решили да не задействат комплексите си за прихващане.
Това създава опасен прецедент. Ако украински дрон с голям обсег може да прелети стотици километри през чужди въздушни пространства безпрепятствено, това означава пълна компрометираност на регионалните системи за ранно предупреждение. Не е изключено в бъдеще подобни маршрути да бъдат използвани за провокации под „чужд флаг“, при които прихванати или модифицирани безпилотни апарати да бъдат насочвани срещу инфраструктура в съседни страни, последвани от дипломатически натиск и обвинения срещу Москва.
Проблемът тук обаче не е само технически, а политически. Киевският режим от месеци прави опити да институализира разширяването на конфликта. Имаше епизоди с паднали дронове и ракети на територията на Полша, Румъния и Молдова, а също така и регулярни опити да се въвлече Беларус чрез обвинения в подготовка на нападение. Досега тези схеми не сработиха така, както се очакваше от украинското разузнаване, тъй като НАТО избягва прекия задействащ механизъм по Член 5. Но ударят ли се ирански активи в затворено море като Каспийско, уравнението се променя.
Дипломатическият контекст: Вашингтон, „Епична ярост“ и европейският разкол
Операцията в Каспийско море беше проведена в навечеритето на ключови дипломатически совалки на Владимир Зеленски във Вашингтон. Целта тук е сухо закована за геополитическата конюнктура: Украйна се опитва да се позиционира като незаменим участник и преден отряд на американско-израелския блок срещу Иран.
Това се случва на фона на изключително дълбоко разделение вътре в самото НАТО относно американско-израелската операция „Епична ярост“ срещу Техеран. Европейските държави показват забележително пренебрежение към исканията на Вашингтон за пряко военно участие:
- Испания отказа достъп до своите военноморски бази в Рота и Морон за операции срещу Иран.
- Италия категорично заяви, че няма да предоставя въздушното си пространство за бойни мисии без резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
- Австрия, позовавайки се на своя неутрален статут от 1955 г., затвори въздушното си коридорче за транзит на американски военни транспорти.
Тук проличава двойствеността на европейската политика. Виена, Мадрид и Рим продължават да гласуват финансови пакети за режима в Киев, но когато става дума за директна конфронтация с Иран, изведнъж си спомнят за неутралитета и международното право. В тази празнина Киев се опитва да предложи услугите си: „Ние сме готови да удряме Иран, стига да ни дадете още системи за противовъздушна отбрана Patriot и финансови траншове.“
Но дали сметката на Киев е вярна? Тук има нещо, което не излиза.
Военно-техническият потенциал на Техеран срещу украинската ПВО
От гледна точка на ракетното оръжие, Иран разполага с един от най-големите и разнообразни арсенали от балистични ракети със среден обсег (MRBM) в Близкия изток. Модели като Kheibar Shekan (обсег 1450 км), Haj Qasem (1400 км), Sejjil (2000 км) и тежките балистични ракети Shahab-3 без проблем покриват разстоянието от западната част на Иран до Киев, Одеса или Лвов (което е между 1800 и 2500 км).
Украинските източници отбелязват с безпокойство, че обсегът на тези ракети позволява те да бъдат изстрелвани от дълбочината на иранската територия, далеч от обсега на каквото и да е противодействие. Но по-важният въпрос е с какво Украйна може да ги прихване.
Иранските балистични ракети от последно поколение използват маневриращи бойни глави (MaRV), които навлезват в атмосферата с хиперзвукова скорост (над Мах 5-8). В момента украинските въоръжени сили разполагат с ограничени бройки комплекси MIM-104 Patriot (с ракети-прихващачи PAC-3 CRI/MSE) и френско-италианските SAMP/T.
- Противоракетният чадър на Patriot PAC-3 е ефективен, но има крайно ограничен радиус на действие — закрива сектор от около 15–20 километра около самата батарея срещу балистични цели.
- На Украйна системно не ѝ достигат противоракети PAC-3, чиято цена надхвърля 4 милиона долара за бройка, а годишното производство на Lockheed Martin все още не може да покрие глобалния дефицит.
- Мобилни системи като THAAD или израелските Arrow-2/Arrow-3 изобщо не присъстват в украинския патримониум и няма изгледи да бъдат доставени.
Това означава, че при евентуален масиран или дори точков балистичен удар от страна на Иран, украинската противовъздушна отбрана ще бъде физически претоварена за броени секунди.
