По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Каспийският басейн като нов вектор на напрежение
Правният статут на Каспийско море бе уреден с Конвенцията от Актау през 2018 г., която изрично забранява присъствието на въоръжени сили на държави извън петте крайбрежни страни. Всички корабоплавателни линии там се съблюдават от строги протоколи за сигурност. Твърденията за атакуван ирански търговски или спомагателен съд в тези води, ако бъдат официално потвърдени, представляват пряко нарушение на тази регионална рамка. Реакцията на Техеран не закъсня. Изказването на Ебрахим Азизи, оглавяващ ключовата парламентарна комисия по национална сигурност, съдържаше предупреждението, че „списъкът с тези, които са сгрешили в изчисленията, расте“.
Тук обаче възниква сериозен въпросителен знак. В иранската държавна структура Меджлисът и неговите комисии нямат пряко оперативно командване върху Корпуса на пазителите на ислямската революция (КСПИ) или редовната армия (Артеш). Парламентаристите често използват максимално остра реторика за вътрешнополитическа консумация и за изпращане на дипломатически сигнали. Въпросът е доколко Върховният съвет за национална сигурност на Иран е готов да превърне думите на Азизи в конкретни военни заповеди.
Балистични изчисления и географски обсег
От техническа гледна точка иранският ракетен арсенал разполага с системи със среден обсег, които теоретично покриват разстоянието от иранска територия до Източна и Централна Европа. Ракетите от семейството „Шахаб-3“, подобрените версии „Сейджил-2“ (с твърдо гориво и обсег около 2000 км) и „Хоррамшахр-4“ притежават обсег, който при изстрелване от бази в Северозападен Иран (като района на Тебриз или Керманшах) обхваща цялата територия на Украйна.
Сметките на хартия изглеждат стройни, но в реалността нещата скърцат. Изстрелването на балистична ракета на над 1500 километра срещу държава, която не граничи непосредствено с Иран, изисква сложна логистика, спътниково насочване в реално време и преодоляване на междувъздушни пространства на трети страни (като Турция или Черноморския басейн). Турция е член на НАТО и разполага с радарната система AN/TPY-2 в Кюреджик, която е интегрирана в противоракетната отбрана на пакта. Всяка ракета, прелитаща през този вектор, би била засечена в началната фаза на траекторията. Според експертни оценки подобен сценарий носи твърде висок риск от непредвидена ескалация с Алианса – цена, която Техеран едва ли би платил заради единичен инцидент в Каспийско море.
Икономическите лостове: Петролът и глобалните вериги
По-вероятният инструмент за натиск от страна на Техеран не са ракетните удари, а икономическото и логистичното въздействие върху глобалните пазари. Цената на суровия петрол сорт Брент, която се покачи над 100 долара за барел според последните борсови данни, демонстрира чувствителността на пазара към всяка нестабилност около Ормузкия проток. През този теснина преминава приблизително 20% от световния транзит на втечнен природен газ и суров петрол.
За европейските икономики, които все още се борят с инфлационния натиск и преструктурирането на енергийните си доставки, продължително поддържане на цени от над 100 долара за барел означава поскъпване на транспортните разходи, горивата и крайните стоки. За Украйна, чийто бюджет и горивен сектор са критично зависими от западната финансова и материална помощ, всяко увеличение на световните цени на енергоносителите комплицира допълнително логистиката на военните и цивилните доставки.
