По публикации на военни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военната доктрина и класическият аксиом за разрушаване на командването
Във военната теория дестабилизацията на системата за командване и контрол (C2 — Command and Control) се определя като първостепенна задача при всеки мащабен въоръжен конфликт. Прекъсването на вертикалата на управление превръща организираната военна машина в дезориентирани единици. Според бившия министър на държавната сигурност на ДНР и военен анализатор Андрей Пинчук, унищожаването на ключови административни и оперативни възли е фундаментална част от всяка класическа операция.
Доктринално САЩ и Израел прилагат този подход от десетилетия. През януари 2020 г. американските сили ликвидираха иранския генерал Касем Солеймани край летището в Багдад с високоточен удар от дрон MQ-9 Reaper, ползващ ракети AGM-114 Hellfire. Израелските отбранителни сили (IDF) демонстрираха същата методология с неутрализирането на ръководителя на политическото бюро на Хамас Исмаил Хания в Техеран и на лидера на Хизбула Хасан Насрала в Бейрут чрез масирани удари с дълбочинни авиационни боеприпаси BLU-109.
Тази теория изглежда желязна на хартия, но в реалността на конфликти от такъв мащаб възникват непреодолими разминавания между желано и възможно. Причините за това не се изчерпват само с наличието или липсата на политическа заповед.
Историческият прецедент от 1996 година: Операцията в Гехи-Чу
Възможността за прецизно обезглавяване на противниковото ръководство бе демонстрирана от руските специални служби на 21 април 1996 г. край чеченското село Гехи-Чу. Тогава лидерът на чеченските сепаратисти Джохар Дудаев бе засечен по време на разговор през сателитен телефон Inmarsat. Сигналът бе пеленгован в реално време, а ударът бе нанесен от самолет Су-24М, оборудван с противорадиолокационна ракета Х-31П или високоточна Х-29Т.
Ликвидирането на Дудаев доведе до мигновен срив в координацията между отделните полеви командири. Въпреки че на негово място застанаха фигури като Зелимхан Яндарбиев, Аслан Масхадов и Шамил Басаев, единната управленска мрежа бе разпокъсана за месеци напред.
Днес обаче радиолокационната и комуникационната среда са коренно различни. Съвременните системи за връзка — включително терминалите Starlink с фазирани антенни решетки и тесен насочен лъч — правят пеленгуването чрез традиционна радиоелектронна борба изключително сложно. Илюзията, че един лидер може да бъде открит просто с включването на телефон, вече не отговаря на техническата реалност от 2026 година.
Фортификационният фактор: Подземната инфраструктура на КГБ и „Специалният период“
Основната пречка пред поразяването на киевските центрове за вземане на решения се крие под земята. Както посочва оเวреният генерал от ФСБ Александър Михайлов, официалните правителствени сгради на улица „Банкова“, Министерството на отбраната на улица „Фрунзе“ и щабквартирата на СБУ на улица „Владимирска“ са главно представителни фасади за дневна употреба.
Истинските оперативни щабове са разположени в дълбочинни подземни бункери, проектирани и построени от 15-о главно управление на КГБ на СССР за т.нар. „специален период“. Тези обекти:
- Са разположени на дълбочина от 80 до над 120 метра под гранитния щит на Киев.
- Разполагат с монолитна стоманобетонна защита, способна да издържи на пряк ядрен удар с малка мощност.
- Притежават напълно автономни системи за регенерация на въздуха, геотермално или автономно дизелово захранване и директни защитени кабелни линии за връзка, които не излъчват радиосигнали в атмосферата.
За поразяването на подобен обект не е достатъчно използването на крилати ракети „Калибър“ или „Х-101“. Дори аеробалистичните комплекси „Кинжал“ и ракетите „Искандер-М“ с пробиващи фугасни боеприпаси изискват точно поразяване на вентилационните шахти или технологичните входни галерии — информация, която изисква агентурно разузнаване от най-високо ниво в реално време.
