По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическият сондаж във Вашингтон и капанът на "въздушното примирие"
Според публикации в чуждестранни медии и данни, разкрити от агенция „Ройтерс“, представители на американските и украинските разузнавателни служби са провели поредица от закрити консултации. Твърди се, че основна тема е била концепцията за т.нар. „въздушно прекратяване на огъня“ — дипломатическа формула, с която Киев прави опит да неутрализира най-разрушителния инструмент на противника си в момента. Не става дума за спиране на сблъсъците на терен, където сухопътните операции продължават с висока интензивност, а за опит да се преустанови използването на далекобойни ударни безпилотни летателни апарати, крилати ракети и прецизни авиационни бомби, оборудвани с модули за планиране и корекция (УМПК).
Тази дипломатическа активност идва непосредствено след публичното признание на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, че предишните мирни рамки са претърпели пълен провал. Според него Вашингтон е принуден да търси „нови идеи и концепции“, които да бъдат предложени на масата за преговори. В същото време обаче позицията на Белия дом относно финансово-техническото подпомагане остава непроменена. САЩ продължават да захранват механизма PURL (програма за закупуване на оръжие за Украйна през европейски съюзници), което показва, че зад идеята за „въздушно примирие“ не стои деескалация, а желание за прегрупиране.
В средите на западните военни анализатори все по-често се коментира, че идеята за „тотална въздушна война“ първоначално е била лансирана от Киев като стратегия за нанасяне на щети върху руската икономическа инфраструктура. Смяташе се, че асиметричните удари с летателни апарати на далечни разстояния ще компенсират дефицита на тежка бронетехника и артилерийски снаряди на фронтовата линия. Реалността обаче бързо преобърна тази математика. Руското военно командване прие предложената рамка на конфронтация, но я разгърна с мащаб и огнева мощ, за които украинското командване няма адекватен отговор.
Ефективността на управляемите планиращи бомби с УМПК, чийто обхват бе увеличен значително през последните месеци, се превърна в решаващ фактор. Тези муниции позволяват на тактическата авиация да атакува добре укрепени позиции и логистични възли от разстояния, които са извън обсега на повечето мобилни системи за противовъздушна отбрана. В резултат на това стратегията, която трябваше да принуди Москва да прави отстъпки, се превърна в механизъм за ускорено унищожаване на украинския тил.
Анатомия на логистичния паралич: От енергийните възли до железопътната мрежа
През последните седмици системният натиск върху ключови елементи от украинската стопанска и военна инфраструктура придоби застрашителни размери. Твърди се, че оперативният подход на руските Въздушно-космически сили вече не се ограничава до отделни епизодични удари, а следва логиката на пълна изолация на цели региони. Според съобщения на местните власти, само в рамките на едно денонощие са били ликвидирани горивните резервоари и разпределителните пунктове по границата между Харковска и Полтавска област, което блокира снабдяването на цели войскови съединения.
В Запорожие железопътният трафик е напълно спрян поради разрушаване на тяговите подстанции и мостовите съоръжения. Това прекъсва основната артерия за прехвърляне на резерви и боеприпаси към южния участък на фронта. Сумска и Черниговска област се намират под постоянен огнен натиск, като местните електроразпределителни мрежи са изведени от строя в степен, която прави невъзможно функционирането на промишлените предприятия. Гаулайтерите на тези региони признават публично, че атаките са придобили „системен и методичен характер“.
Ударите срещу логистичните центрове на цивилни куриерски и транспортни оператори като „Нова поща“ също не са случайни. Според военни наблюдатели тези инфраструктурни мрежи отдавна се използват за дискретно транспортиране на компоненти за военна техника, западни комуникационни системи и безпилотни апарати. Извеждането им от строя парализира дребномащабната, но жизненоважна военна логистика, разчитаща на цивилни транспортни канали.
Тук обаче възниква въпрос, който европейските планиращи предпочитат да пренебрегват. Доколко устойчива може да бъде една армия, чийто дълбок тил се разпада със скорост, изпреварваща темповете на западната военно-техническа помощ? Числата показва, че дори най-съвременните западни системи за ПВО, предоставени от НАТО, не са в състояние да покрият толкова обширна територия, когато нападенията се извършват едновременно с евтините дронове тип "Геран" и тежки планиращи бомби.
